— Дяволски способна…
— Знаеш ли как се казва?
— Не. Роснолд я наричаше „скъпа“, но на мен ми се стори, че нещо ги свързва. Снимахме четири ленти. Роснолд плати по 50 долара за филм… Истинско удоволствие.
— Откъде накъде смятате, че има нещо между тях?
— Така ми се стори. Техният начин да си говорят, въобще всичко, това се вижда. Роснолд не беше равнодушен към нея.
— И въпреки това снима филми, в които ти се клатиш върху нея?
Додж вдигна рамене.
— Това е работа… Колко пъти съм работил с хубавички жени, а мъжете им са снимали. Когато се прави порно, това е обикновена работа. При това ми се стори, че момичето беше упоено.
— А с какво именно?
— Да… с какво… ЛСД…
Гирланд се намръщи.
— За какво си говореха? Чу ли ги?
— Ей Богу… Трябваше да си отдъхна между сеансите — отговори Додж с похотливо хилене. Марк потръпна.
— Докато аз се отдръпвах, те обсъждаха ракурса, под който да снимат. След снимките имаха намерение заедно да заминат в Хармиш.
— Какво можеш да ми кажеш за Роснолд?
— Ловък е — отговори барманът, повдигайки рамене. — Когато не снима такива филми, се занимава с една лоша компанийка пацифисти под названието „Долу войната“. Той и мен се опитваше да подхлъзне, но това не ми е интересно. Кажете, може ли да се спре войната? Това е все едно да си удряш главата в стената. Но той и от това обира каймака.
В този момент в бара нахълтаха четирима американски туристи. На всеки от тях на корема му висеше фотоапарат и камера. Умираха от жажда.
— Виждам, че имаш работа — каза Гирланд, побутвайки останалите банкноти на Додж. — Забрави, че сме се срещали.
Той излезе, казвайки си, че следващата спирка ще бъде Хармиш. Но преди всичко му бяха необходими някои сведения и той отново се отправи към американското посолство.
IV
Полет Ер Франс 025 Париж — Ню Йорк има закъснение с един час. Молим пътниците да преминат в чакалнята.
Шерман пребледня. Това беше опасно. Колкото повече се бави той тук, толкова по-голям е рискът, че ще го познаят.
— Забавно, нали? Особено за вас — хитро каза някой зад гърба му.
Шерман рязко се извърна и се изправи; видя пред себе си набит мъж, облечен във великолепно ушит строг туидов костюм. Биеше на очи големият му гърбав нос, тежките вежди и тенът на кожата му, привикнал към безпощадното слънце на южните страни. На късия месест пръст на лявата му ръка искреше голям диамант. Богатството и властта се чувстваха в целия облик на този човек: от иглата на вратовръзката до черните обувки от крокодилска кожа — нищо излишно и всичко изискано и солидно. Херман Радниц. Един от най-богатите хора в света. Паяк, разпрострял своите мрежи по всички континенти, той ги изплиташе от банкери и държавни дейци.
Шерман най-малко от всичко очакваше да го види тук. Радниц го беше познал. Да блъфира нямаше смисъл.
— Не бива да ни виждат заедно — набързо, но тихо продума Шерман. — Това е твърде опасно.
— И все пак ние ще поговорим — с гърлен глас каза Радниц. — Изход А. Вървете, аз ще тръгна след вас.
— Съжалявам, Радниц, но…
— Нямате друг избор.
Радниц го изгледа с леден поглед и добави:
— Ако, разбира се, не се заблуждавате по отношение на себе си.
Заплахата беше мека. Шерман за миг се забави и се отдръпна. Дъхът му спря, сърцето му бясно се мяташе. Той бутна вратата на изход А и влезе във великолепната чакалня, явно предназначена за особени пътници. След няколко секунди се появи Радниц. Той заключи вратата.
— Мога ли да ви запитам какво правите тук, Шерман? Защо сте си залепили тези глупави мустачки? Какво, да не сте се побъркали?
Шерман се изправи в целия си ръст. Радниц му внушаваше страх, но той се чувстваше бъдещият президент на САЩ и този здравеняк не биваше да се самозабравя.
— Не разбирам за какво говорите. Аз съм нормален. Ако това ви интересува, то аз съм тук по лична работа. И тази работа е толкова бърза, че ми се налага да прибегна до тази… до тази уловка.
Радниц седна в дълбокия фотьойл, измъкна от джоба си табакера от тюленова кожа, избра си пура, без да бърза обряза със златни ножички връхчето й, спокойно я запали и едва тогава повдигна към Шерман очи.
Шерман седеше на подлакътника на фотьойла насреща и нервно си търкаше челото.
— Толкова бърза и лична, че сте поставили на карта даже предизборната кампания? — попита той.