— Това си е моя работа. Не бих бил тук, ако не се надявах да извлека от това необходимия капитал!
— Приятелю, струва ми се, че сте забравили нашата уговорка. Позволете ми да ви напомня, че парите, похарчени от президентската кампания, съставляват кръглата сума от 35 милиона долара. Позволете да ви напомня също, че половината от тези пари е моя. — Радниц се беше навел напред, в очите му гореше едва сдържана злоба. — Може би мислите, че аз спокойно ще наблюдавам как човекът, в който съм вложил толкова пари, извършва глупави постъпки? Глупави! Това все още е меко казано. Идиотски! И вашите циркаджилъци ме вбесяват. Ако някой… някое журналистче… все едно кой… Вие се прощавате с президентството, а аз със своите пари! Бях ви обещал, че ще станете президент, а в замяна на това вие ми бяхте обещали контракт за строителството на Аркадската язовирна стена. И ето ви сега в такъв идиотски вид… тук… в Париж!
Шерман чувстваше, че не е на себе си. Наистина, между него и Радниц имаше договор, според който Радниц получаваше контракта, най-скъпия и най-перспективния контракт от новата бюджетна година и пет процента от общата печалба, ако Шерман стане президент. Шерман знаеше, че без политическото влияние и колосалната поддръжка на Радниц той никога не би станал даже кандидат. И се беше съгласил на тази сделка.
Шерман залагаше на личното обаяние, което привличаше към него хората, но в тази мъничка, разкошна стая той беше разбрал колко малко е това.
— Добре, Радниц. Нямате причини да се безпокоите. Ако не беше тази случайна среща, вие и не бихте узнали за моето пътуване. Никой не знае за него.
— Никой ли? — проточи Радниц. — Бях в течение още преди вашето заминаване от Ню Йорк. Знаех, че ще бъдете в Париж. Зная, че сте се срещали с Дорей от ЦРУ. Именно затова съм тук, два часа преди моето заминаване за Рабат. Аз съм тук, за да узная защо така безсмислено рискувате. Имам право да зная това!
Малките злобни очички на Радниц бясно горяха.
— Как… как сте разбрали? — изпъшка Шерман, блед като платно.
Радниц нетърпеливо махна с ръка.
— Вие сте една моя значителна инвестиция, Шерман. Имам агенти, на които добре плащам, за да ме информират за всички инвестиции, които съм направил и за вас, в частност. Питам ви защо сте тук?
Шерман си облиза устните.
— Това е моя лична интимна работа. Не мога да говоря за това.
Капчици пот избиха на челото и по слепоочията на Шерман. Радниц пушеше, изпускайки колелца дим. Малките му, скрити под тежките вежди очички внимателно следяха изражението на лицето на Шерман.
— Защо разговаряхте с Дорей, а не с мен?
— Дорей е моята единствена надежда. Ние сме отдавнашни приятели, истински приятели — процеди Шерман.
— А мен не смятате ли за приятел? — с усмивка на разочарование попита бизнесменът.
Шерман го погледна право в очите и поклати глава:
— Не… Мисля за вас като за могъщ покровител, но не като за приятел.
— Значи вие се доверявате на такъв кретен като Дорей. — Радниц изтърси пепелта от пурата под краката си, направо на скъпия килим. — Това ме тревожи. Вече не вярвам дали сте същият човек… достига ли ви авторитет, имате ли способността да разбирате от хора, за да заемете такъв пост. Не си ли давате сметка за това, че личните неприятности не бива да се доверяват на приятели? Трябваше да се обърнете към хора — такива като мен — които са заинтересувани от вас и умеят да уреждат всяко нещо. Хайде, говорете, какви са тези там ваши лични работи?
— Дорей съвсем не е кретен! — възмути се Шерман. — Той се е заел с тази работа и аз вярвам, че ще я доведе докрай.
— Попитах ви: какви са вашите неприятности? Длъжен съм да зная това.
Шерман стремително се мъчеше да съобрази. Той се питаше дали не беше постъпил прибързано, като дойде в Париж при Дорей за консултация. Та Дорей можеше да му предложи само приятелско съчувствие, а нали можеше да се окаже и мошеник, който… Може би наистина трябваше да се обърне към Радниц и да му разкрие тази гнусна история. Мери беше против, но тя ненавиждаше и се страхуваше от този затлъстял нисичък немец. Капризно не послуша жена си. Трябваше незабавно да се свърже с него. Радниц наистина е заинтересуван да му помогне и той може да се възползва от своите колосални връзки.
Шерман се реши. Той му разказа накратко всичко: за филма, за заплахите в писмото, за съществуването на още три ролки, за необходимостта бързо и спешно да се намери дъщеря му. Радниц съсредоточено димеше с пурата си.
— Така значи — изпъшка той, когато Шерман млъкна. — Значи с тази работа се е заел Гирланд.