Дорей се обезпокои не на шега. Хенри Шерман — кандидатът за президент на Съединените щати — до последния ден беше фаворитът в президентската надпревара. Един от най-богатите и влиятелни хора на Америка, президент на Американската стоманодобивна корпорация, глава на американски и европейски авиокомпании, Шерман бе член на множество административни съвети и бе на „ти“ с всички членове на сегашното правителство. Биографията му бе безупречна, а жена му, и това се признаваше от всеки, би станала великолепна стопанка на Белия дом.
Дорей познаваше Шерман почти четиридесет и пет години. Те заедно започнаха в Йейлския университет. Независимо че Шерман беше изключително праволинеен в разбиранията си, особено когато се отнасяше за руснаците или китайците, Дорей изпитваше към него безгранична симпатия. Освен това, той беше длъжник именно на Шерман за своето придвижване по служебната стълбица. И ако той би могъл да бъде полезен на Шерман, не би се поколебал нито минута.
Като пресметна възможните варианти, Дорей накрая стигна до извода, че може да помогне на Шерман само като не му се бърка в работата. Той самият е в състояние да се измъкне от всяко положение. Даже е по-добре никой да не се бърка. Ами ако все пак някой се намеси?
Дорей отново гледаше синьото небе и окъпаните от слънцето дървета, но чарът на днешното утро бе изчезнал. Какво ще стане, ако някой идиот го познае — колко ги има наоколо — и го довърши… Дорей потръпна. С такава важна птица може да се случи какво ли не. Какво да се прави?
И като че ли в отговор на този въпрос, отново иззвъня телефонът.
— Какво има? — промърмори Дорей с леко раздразнение.
— Сър, търси ви един господин, който казва, че не желае да се представи — съобщи Мави Пол. — Каза само, че сте били заедно в Ява.
Дорей въздъхна с облекчение.
— Свържете ме!
Кратка пауза, след което мъжки глас:
— Джон?
— Да. Не се представяйте. Зная кой сте и съм напълно на ваше разположение.
— Трябва да се срещнем… незабавно.
Дорей погледна календара. В близките два часа имаше две незначителни срещи.
— Къде се намирате?
— В Парк-хотела на улица Маслей.
— Ще дойда след двадесет минути. Не излизайте от стаята, много ви моля. Да търся ли Джек Кейн? — Дорей не можеше да си откаже това удоволствие.
— Да, но…
— Идвам.
Дорей остави слушалката и като наметна палтото си, бързо излезе от кабинета.
Мави Пол, великолепна брюнетка, преизпълнена от собственото си достойнство, въпреки ефектната си външност, беше старателна и сериозна девойка, честолюбива и работна — качества, които Дорей ценеше над всичко. Озадаченият вид и студеният поглед на шефа така учудиха Мави, че тя престана да пише.
— Няма да се върна по-рано от три часа. Отложете насрочените срещи, извинете ме, кажете, че се чувствам зле.
Плешивият дебел портиер сънено прелистваше „Фигаро“.
— Мосю Джек Кейн? — попита Дорей.
Дебелакът беше отегчен.
— Кой?
Дорей повтори името и портиерът с нежелание погледна регистрационната книга. Без да си вдига главата, той измърмори:
— Шестдесет и шеста. Четвърти етаж.
Дорей се изкачи по стълбата, застлана с протрита зелена пътека, стараейки се да не забелязва дъха на застояло. В малкия тъмен коридор той откри номер 66. Трудно беше да си представи, че бъдещият президент на САЩ може да се намира в подобно заведение. Той постоя пред вратата — сърцето му се беше разтуптяло — и тихо почука. Вратата се отвори веднага.
— Влизайте, Джон.
Дорей влезе в мизерната стая, Шерман заключи вратата. Внимателно се погледнаха. Шерман беше преминал петдесетте. Красив мъж, с тен, стегнат, с твърди тънки устни. Дорей не го беше виждал от пет години. Стори му се, че Шерман се е променил. Изглежда имаше сериозни неприятности. Беше смутен и неспокоен. Тъмни кръгове ограждаха синьо-стоманените очи.
— Радвам се да ви видя отново, Джон — каза Шерман. — Благодаря ви, че дойдохте така бързо.
Пое си дъх и, гледайки Дорей право в очите, попита:
— Как разбрахте, че ще се назова Кейн?
— Видели са ви в Орли. Проверили са билетите. О’Халоран ми се обади. Наредих му нищо да не предприема.
Шерман прекара ръка по лицето си.
— Но как ме познаха? — прошепна той.
— Алек Хамер контролира Орли. Помните ли го? Той ви познал по походката.
Шерман облекчено се усмихна.
— Имате добри агенти, Джон.
— Благодаря. Кога заминавате обратно, Хенри?