— Със следващия самолет в 15 часа. Знаете ли защо съм тук?
Дорей поклати глава.
— Не. Но работата, разбира се, е срочна. Вие дяволски рискувате… не съм аз този, който трябва да ви го каже.
— Знам, но Мери и Кейн ми помогнаха. Ако не бяха те, нямаше да мога да дойда… Тук съм, Джон, защото вие сте единственият човек, на когото мога да разчитам в президентската кампания… Говоря много сериозно.
— Ще направя всичко, което ми е по силите.
— Знаех си, че мога да разчитам на вас, Джон. Нали сме стари приятели. Когато се случи тази мръсна история, аз казах на Мери, че вие сте единственият, в когото не се съмнявам…
Замълчаха. След това Шерман продължи:
— Имам дяволски малко време. Сега ще ви покажа нещо, а после ще си поговорим. Седнете.
Той отвори куфарчето си, извади оттам 8-милиметров прожекционен апарат в светлосин кожен калъф. Припряно приготви апарата, нагласи лентата, дръпна прашните щори. Дорей се измъчваше от лоши предчувствия. Напрежението растеше. Шерман включи проектора. На мърлявата стена се появи изображение.
Той го фокусира и се отдръпна към дивана в отдалечения край на стаята.
— Аз вече съм го гледал и повече не желая — седна, закривайки лицето си с ръце.
Дорей гледаше филма. Блудкава порнография. Мъжът криеше само лицето си. Беше надянал качулка. Момичето беше на двадесетина години — брюнетка със златиста кожа, добро телосложение, красиво създание с особена, чувствена красота. Филмът продължи пет минути, но Дорей почувства облекчение, когато лентата свърши. Той често беше чувал за такива филми, но никога не беше гледал и сега се чувстваше неловко. Той не си и представяше, че мъжът и жената можеха да се държат така. Защо ли Шерман му показа тази мръсотия?
Шерман стана, изключи проектора и дръпна щорите. После се обърна към Дорей, който си беше свалил очилата и масажираше очите си, и със запъване изрече:
— Момичето е дъщеря ми, Джон… Това е моята дъщеря.
Сергей Ковски, шефът на парижкото отделение на съветската служба за безопасност, се поздрави. Разпределението на агентите беше безпогрешно. С нищо незабележителният дебелак Дрина прекарваше по-голямата част от времето си в летище Орли. Ковски познаваше Борис Дрина като мързелив и страхлив човек, и едва ли не пълен идиот, но му довери Орли, защото Дрина имаше едно достойнство, в което не се съмняваше — абсолютна фотографична памет. Той бе способен да познае всеки срещнат човек. Паметта му съхраняваше чертите на лицето, походката и даже гласа.
Преди четири години, когато Хенри Шерман със съпругата си беше пристигнал в Париж за участие в някаква церемония в Елисейския дворец, Дрина беше видял само веднъж високия едър човек да излиза от сградата на аерогарата, но беше запомнил лекото поклащане на главата и характерната походка на Шерман. Сега той беше с мустаци и черни очила скриваха очите му, но Дрина веднага го позна — възможния президент на САЩ.
За разлика от Алек Хамер, който не вярваше на очевидното, Дрина действаше незабавно. Той побърза след Шерман, като се надяваше да се качи заедно с него в таксито, и чу:
— Парк-хотела, улица „Маслей“.
Като видя, че някой се опитва да се качи на задната седалка, Шерман сухо каза:
— Извинете, но колата е заета.
Руският агент огорчено се дръпна, мърморейки извинения. Едва колата потегли и той хукна към близкия телефон. Обаждането възбуди Ковски. Знаейки феноменалната памет на своя агент, той не си губи времето с празни приказки.
— Веднага в Парк-хотела — нареди той. — Ще ви изпратя Лабрей. Тръгвайте! Трябва да знам всяка негова крачка. Дръж се, Дрина!
Такова нещо никога не се беше случвало. Никога преди Ковски не беше го хвалил. И докато Хамер се обаждаше на О’Халоран, поласканият агент препускаше с колата си към Париж.
„Момичето е моята дъщеря.“
И отново на Дорей се стори, че не е чул добре, но погледът и целият вид на Шерман не оставяха никакви съмнения.
Сега той си спомни, че Шерман наистина имаше дъщеря. Бяха минали шест или седем години, откакто беше чул за нея за последен път. По онова време тя все още учеше в привилегировано училище в Швейцария. Вероятно избягваше компанията на родителите си, когато те, съпровождани от официални лица, пристигаха на ваканция в Европа. Припомняйки си филма, Дорей откриваше прилика на момичето с мисис Шерман. Красиво лице, крехка фигура, дълги крака и изящни ръце — това бе от майката.