— Аз съм потресен — прошепна той.
Шерман отново седна на дивана.
— Вече знаете тази мръсна история, Джон. Ние с Джилиан никога не намирахме общ език. Най-вероятно това да е моя вина, защото аз не исках деца. Каквото и да е, но от ранното й детство не ни потръгна. Тя беше просто едно непоносимо дете. Изпадаше в истерия, ако капризите й не се изпълняваха. Порасна и стана още по-непоносима. Как може да се работи, ако вкъщи по цял ден гърми поп-музика, пред очите ти са тези дългокоси безкрайни крясъци и сцени! Нямах повече сили и я изпратихме в Швейцария. В първокласно училище, където ми обещаха да я укротят. Четири години живя в Швейцария. Господи, какво блаженство! Живя там до деветнадесетата си година. Ние с Мери свикнахме, че тя не е с нас. В семейството ни не се намери място за момичето, а нашето обкръжение — все хора, които ми помагат в политическата ми кариера — я вбесяваше. И решихме да я оставим в Европа. Ние, разбира се, редовно си пишехме. Дъщеря ни от нищо не се интересуваше, но аз настоях да учи архитектура. Наех жена, която да я възпитава, да я придружава по време на пътешествията й във Франция, Германия, Италия, да се грижи за нея. Но преди година и половина тази жена ми съобщи, че дъщеря ми е изчезнала. Помислих си, че това може би е на добро. Бях много зает. Мери се безпокоеше, разбира се, но между нас казано, Джон, и тя имаше достатъчно работа. Тя не по-малко от мен се стараеше аз да стана президент.
Дорей едва го слушаше. Искаше му се всичко това да е сън, но… пред очите му се появяваше голото момиче, което той само преди пет минути гледаше с отвращение и неприязън. Дъщерята на Шерман. По гърба му преминаха ледени тръпки. Ако филмът попадне в ръцете на враговете, с Шерман е свършено… по всички линии. Повече няма да може да се изправи на крака.
— Естествено, аз разбирам, че сам съм си виновен за това. — Шерман се разхождаше из стаята. — Ние бяхме егоисти, но аз мислех, че ще е по-добре, ако й позволим да живее както си иска. Винаги можех да й дам пари, стига да поиска. — Той се спря до фотьойла. Дорей седеше все така неподвижно, скръстил крака и обхванал коленете си с ръце. — Ние се стараехме да я забравим, Джон, и ето го резултата.
— Да… — провлече Дорей, чувствайки нужда да каже нещо. — Разбирам…
Шерман печално се усмихна.
— Вие сте моят верен приятел, Джон. Другите биха казали, че си го заслужавам. Бяхме лоши родители и сега жънем буря. Господи! Каква буря!
Той извади от портфейла си лист хартия и го протегна на Дорей.
— Прочетете го.
Дорей разгъна листа. Текстът беше отпечатан на машина.
„За фукльото, който си въобразява, че ще стане президент. Сувенир от Париж. Има още три сувенира — по-хубави или по-лоши от този. Ако не си оттеглиш кандидатурата, сувенирите ще бъдат изпратени на вашите политически противници, които биха извлекли от тях полза“.
Дорей внимателно разгледа неумело написания текст, погледна го срещу светлината.
— Пликът у вас ли е?
— Филмът и писмото пристигнаха с дипломатическата поща — обясни Шерман. — И така, Джон, разбирате защо съм тук. Някой в Париж се опитва да ме шантажира. Това е вашият сектор. Говорихме за това с Мери. Тя иска да се откажа от борбата, но аз се сетих за вас. Джек Кейн прилича на мен. Посетих го в болницата и му казах, че трябва да замина за Париж. Той, без да се колебае, ми даде паспорта си, въпреки че разбираше, че ако се разбере, това може да погуби кариерата му. И ето ме тук. Ако не измислите нещо, ще трябва да изляза от играта. Представяш ли си какво означава това за мен!
Шерман млъкна, давайки възможност на Дорей да помисли. С треперещи ръце извади цигара. Пушеше, измервайки времето с продължителни всмуквания. Най-после Дорей произнесе:
— Трябва да се намери шантажиста, колкото се може по-бързо и да го накараме да замълчи. Имам хора, които могат да го направят. Но ме е страх, че това няма да реши проблема. Ние сме приятели, Хенри, и нас много неща ни свързват. И аз бих бил щастлив да ви помогна… Но вие имате много врагове. Даже някои от моите агенти не биха искали да ви видят президент. Те не харесват вашата политика и това е тяхно право… Но аз не мога да използвам своята агентура без риск да насоча удара против вас. Играя с вас открито. Много ми е мъчно, но ще трябва да се откажете от услугите на моята организация. Нали знаете как се върши работата: на всеки документ се изпраща копие във Вашингтон.
Шерман прекара ръка през лицето си и се сгуши. Беше объркан.
— Мери ми казваше приблизително същото. Прав сте, Джон. Имах слаба надежда, но прекалено й се доверих. Е, няма що. Всичко е свършено. Във всеки случай опитах всички средства.