Тя безмълвно се подчини.
Но така и не можа да заспи до самото утро. Гирланд се събуди леко, протегна се и стана. Джилиан също се надигна, внимателно погледнаха в коридора. Пазача го нямаше. Едното крило на вратата към залата беше отворено, Малик седеше в креслото.
— Пазачът слезе преди половин час — прошепна руснакът. — Банята, ако желаете, е отсреща. Аз вече се измих.
Той стана и се приближи до Марк.
— Нещо друго?
Малик поклати глава.
— Явно вашата връвчица не ги е излъгала. Ще претърсят къщата.
— Ще поживеем — ще видим. Засега поне стълбите са свободни, трябва да се качим на горния етаж. Те скоро ще бъдат тук.
Малик се съгласи. Пристъпвайки внимателно, те се приближиха до стълбите и се ослушаха. Гирланд с пистолет в ръка безшумно се изкачи. Нямаше никой. Той се наведе през перилата и махна с ръка. На площадката на шестия етаж седнаха на килима, облегнати на стената.
— Да почакаме тук и да видим какво ще стане. Сега не бих се отказал от чашка кафе и бекон с яйца…
Малик и Джилиан замълчаха. Той не искаше да признава тази си слабост, а на нея й се повдигаше само от мисълта за храна.
Около осем часа те чуха нечий властен глас, който се носеше от вестибюла:
— Всички да се въоръжат и да се претърси цялата гора. Тези двамата трябва да бъдат намерени. Всички в къщата са длъжни да тръгнат на претърсване!
Гирланд и Малик се спогледаха. Марк стана.
— Наблюдавайте стълбите — отрони той и тръгна към дъното на коридора, бутна една от вратите и се оказа в малка преходна стая, излизаща към винтовата стълба на една от кулите на замъка. Той се изкачи по нея. Бойниците гледаха към полянката и към по-далечните покрайнини на гората. Той чакаше. След около пет минути боевият отряд на фон Холц, разтеглен във верига, се отдалечи към гората. След десет минути Гирланд видя малък автобус, в който се качваха жените. Автобусът зави към стражевата кула. Решетката се вдигна и, набирайки скорост, автобусът тръгна към Хармиш. Гирланд вече се стягаше да си тръгне, когато видя фон Холц с ловна пушка. След него вървеше икономът. Те пъргаво пресякоха полянката и потънаха в гората.
Като почака още няколко минути, Гирланд слезе на шестия етаж.
— Е, как е?
— Тридесет и осем мъже, и няколко жени напуснаха къщата. Графът и икономът също са в гората. Нищо ли не чухте?
— Изпратиха трима да свалят въжето.
Гирланд и Малик отново се спогледаха.
— Прилича ми на капан — промърмори Марк — блъф… Оставиха наемния убиец и той вероятно ни изчаква да слезем.
— Да… да идем ли да го потърсим?
— Не е задължително да е долу. Няма да рискуваме. Време засега имаме. Нека почака някой и друг час. Та той не е сигурен, че ние сме тук. Нека понервничи малко.
Малик се съгласи:
— Аз ще остана тук, а вие се върнете в кулата. Ами ако те изведнъж прекратят търсенето и се върнат?
— Да… Хайде, Джили.
Той я преведе в малката кръгла стаичка и каза:
— Аз ще се кача горе, а вие се разполагайте тук на килима и чакайте. Опитайте се да се разсеете. Спомнете си за нещо хубаво, което се е случило в живота ви… Ако има, разбира се, какво да си спомните.
Джилиан изхлипа:
— Има моменти, в които ми се иска да ви убия. Отнасяте се с мен като с дете!
— Не, Джили… Не като с дете.
Той я погледна с нехарактерен за него дълъг поглед, след това се изкачи по витата стълба нагоре. Джилиан заплака. Погледът на Марк й каза повече, отколкото биха й казали думите; но най-ужасно от всичко за нея беше да съзнава, че тя и сама сега за себе си мисли същото.
Лю Силк неподвижно седеше на креслото, поставил на коленете си своя люгер. Царящата в замъка тишина угнетяваше, но Силк беше свикнал с такава тишина. Чакането също беше навик за него. Рано или късно Гирланд ще слезе и тогава той ще го ликвидира. Ако се наложи, Силк е готов да чака целия ден.
На Силк много му се искаше да запуши, но се боеше да не се издаде. Той кръстоса крака и се отпусна. Напрегнати бяха само слухът му и единственото му око.
Вестибюлът беше украсен с великолепен настолен часовник. Махалото равномерно се поклащаше от една страна на друга, дървената кутия резонираше, звукът беше твърд и отсечен. Само след половин час това „тик-так“ изкара Силк от кожата му, но той не посмя да стане и да спре махалото, това би било невнимание от негова страна. Ако Гирланд е все още горе, той също би могъл да чува движението на махалото.