Часовникът удари девет пъти. Силк подскочи от изненада, отново подскочи, когато часовникът удари десет. Мислеше си, че има стоманени нерви, а сега след тези два часа като че ли седеше върху въглени. Вече два пъти му се стори, че освен досадното „тик-так“ дочува и лек шум. Едва се сдържаше на мястото си. След това изведнъж установи, че машинално беше извадил кутия цигари. Зверски му се искаше да си запали. Но той надви себе си и започна да мисли за Гирланд. Силк беше преминал суровата школа на ЦРУ. Той си изкриви устата. Първата задача на Радниц, която му се беше наложило да изпълни, беше убийството на един агент на ЦРУ, който беше събрал досие, обещаващо на Радниц доживотен затвор. Той трябваше да бъде премахнат незабавно.
По онова време Силк беше безкрайно уверен в себе си. Даже твърде уверен.
Агентът стреля пръв и куршумът попадна в лицето на Лю. В края на краищата той все пак премахна този агент, но му се наложи половин година да се търкаля в болницата и да се раздели с окото си.
И още от това приключение му беше останал несъзнателният страх от хората на ЦРУ. Наистина, следващите жертви на Радниц не му създаваха много грижи. Беше все едно като да стреляш по гълъби. Те не притежаваха нито навици, нито капчица смелост, за да защитят себе си.
Радниц настойчиво го съветваше да бъде внимателен с Гирланд. Седейки в креслото си, Силк неочаквано си спомни потиснатото състояние на фон Холц и неговата фраза: „Вие уверен ли сте, че няма да ви потрябват двама или трима от моите хора?“.
Той прокара ръка по лицето си и побесня, като почувства потта си.
Часовникът във вестибюла удари единадесет.
Гирланд слезе от кулата. Три уморителни часа беше наблюдавал гората, но нищо интересно не беше видял.
— Джили… Сменете ме на кулата. Ако видите някого, предупредете ме. Трябва да поговоря с Малик… — побутна я той към витата стълба.
— Струва ми се, че е време да действаме — прошепна той. — Нищо ли не чухте?
— Нищо.
— Може би напразно си губим времето, а може и убиецът на Роснолд да ни причаква. Ако това е така, то най-вероятно е той да е в големия салон. Това като че ли е единственото място, откъдето човек може да наблюдава стълбището и да остане незабелязан.
Малик кимна.
— Да тръгваме. Ще опитаме един трик. Аз вече веднъж се възползвах от него и той сработи. Ще потропам на балкона и ще хвърлям от време на време камъчета. Ще го пощипем по нервичките.
Идеята хареса на Гирланд:
— Какво трябва да правя аз?
— Ще останете на стълбищната площадка. И ако аз го подмамя на терасата, ще ви дам знак: две къси почуквания. Ще успеете да слезете до втория етаж, преди да се е върнал.
— Става.
Разделиха се. Гирланд, както се бяха разбрали, остана на площадката, а Малик безшумно като призрак премина по коридора. Бавно, сантиметър по сантиметър, той отвори вратата и се плъзна в стаята. Спря се пред разсъхналата се врата на балкона. След това вдигна райбера и тихичко натисна…
Той излезе на балкона, вратата на големия салон се оказа долу вдясно: като легна по корем, той можеше по-лесно да вижда и в случай на нужда имаше възможност бързо да се скрие. С дръжката на пистолета почука по пода. Дълго мълчащият замък най-сетне заговори. Той чукаше неравномерно, раз-два-три, после дълга — около пет минути — пауза, раз-два, и отново пауза.
Силк се изправи и рязко се обърна към звука, напрегна се, ослушвайки се. Отново тишина и ненавистното „тик-так“. Птица ли беше? Едва ли. Звукът беше някак си метален като от водосточна тръба. Той чакаше, цял превърнат в слух… Тишина… Нищо страшно. Той нервно докосна стъкленото си око и отново си спомни за цигарата.
Отново се проточиха мъчителни минути на очакване. И изведнъж — същият звук. Силк стана и се приближи до вратата на балкона, погледна към огряната от слънцето тераса. Може би клонче? Глупости! Звукът определено беше метален. И идваше отвън. Чукането се повтори. Сега вече Силк беше уверен, че звукът идва от терасата. Капан? Той още веднъж погледна навън, но не излезе, а се върна в креслото си. На стълбището беше тихо. И шумът отвън вече не се чуваше. Тишината се затвори около Силк. Но едва реши да седне в креслото и чукането се повтори. Обхвана го внезапен бяс. Нервите му явно бяха на изчерпване.
Фон Холц го беше уверил, че Гирланд не е въоръжен. Господи! Рискът не е толкова голям. И Силк реши да си изясни що за звук е това. С люгера си в ръка той излезе на терасата като черна сянка.