Кирст служеше у граф фон Холц всичко на всичко две години. Плащаха му не съвсем добре и икономът постоянно се заяждаше с него. Така че Кирст не беше доволен от службата и при първия удобен случай искаше да напусне графа. Но за да може още веднъж да отиде до Париж, той беше готов да понесе сто пъти повече оскърбления и унижения. О, да имаше пари! О, Париж!
Когато премина през митническата проверка, пред него израсна огромен мъж с посребрени коси и ледени зелени очи.
— Името ви?
При Кирст сработи условният рефлекс към заповеднически гласове и той застана мирно. Проклет навик винаги да се чувстваш кученце!
— Фриц Кирст!
— Добре. Вашият господар ми нареди да ви съпровождам. Последвайте ме.
И без да гледа към него, Малик, уверен в склонността на немците да се подчиняват, се завъртя на токовете си и с бърза стъпка се отправи към мерцедеса, така че изненаданият Кирст беше принуден почти да подтичва. Защо ли графът беше изпратил този човек? Но когато видя белия мерцедес на фон Холц, безпокойството му се уталожи. Малик беше вече зад кормилото и Кирст трябваше да побърза, за да не му се наложи да се качва в движение.
Когато Малик тръгна от паркинга, Кирст плахо опита да се закачи за него:
— Извинете ме, но…
— Не мога да понасям, когато отвличат вниманието ми по време на шофиране — прекъсна го твърдо Малик.
Кирст си прехапа езика. Той сложи кожената чанта на коленете и млъкна.
Този гигант е първокласен шофьор, помисли си той, виждайки как Малик кара мерцедеса. Скоро те излязоха на пътя за Хармиш. Кирст случайно хвърли поглед към огледалцето за обратно виждане и онемя. Огненият триумф ги следваше по петите. Той позна момичето и мъжа зад кормилото. Това бяха заложниците на графа. А триумфа му бяха казали да остави на паркинга на мюнхенското летище. Обля го студена пот. Той погледна Малик и насрещният поглед го накара да потрепери.
— Млък! — измърмори руснакът.
Пътуваха мълчаливо, докато Малик не зави по един коларски път, водещ към една ферма и не спря в малката горичка. От шосето те не се виждаха.
— Ако носите пакет от една парижка банка, дайте ми го — меко каза Малик.
Отзад спря триумфът. От него излезе Гирланд. Той приближи до мерцедеса отдясно и погледна в отвореното прозорче.
— Даде ли ви вече пакета?
— Не още, но сега ще ми го даде… Нали?
Кирст се поколеба само миг, след това с треперещи ръце отвори чантата и извади от там неголям, старателно запечатан плик.
Докато Малик, разглеждайки го, го въртеше в ръцете си, Гирланд лекичко извади от джоба си револвера. Не бива много-много да се вярва на Малик.
Малик забеляза това движение и се усмихна:
— И вие, както и аз, не се доверявате — протегна той пакета.
— Извинете… навик.
Гирланд скри оръжието, след това показа пакета на Джилиан. Тя излезе от колата.
— Дайте ми го! Моля ви! Той е мой!
Гирланд поклати глава:
— Нека не започваме всичко отначало, Джили. И после, ти ми даде честна дума. Това нещо е за баща ти.
Тя пребледня:
— Не! Моля ви! Ще умра, ако разбера, че той е гледал тези филми! Ще се самоубия! Повярвайте ми, ще се самоубия!
Гирланд втренчено я гледаше:
— Можеше да помислиш за това по-рано. А може би ще го изпратим на неговите политически или някакви други врагове?
— Не! Никога! Моля ви, умолявам ви, повярвайте ми. Блъфирах. Никога не бих ги изпратила, повярвайте ми… О, аз няма да понеса, ако някой… види това…
— Не ме прави на глупак, Джили! Ти вече си изпратила една касета на баща си!
— Не, това не бях аз, беше Пиер! Бях готова да го убия. И после… тези… тези са още по-отвратителни. Ще умра, ако някой ги види. Как не разбирате, че не съм знаела какво правя. Бяха ме надупчили с ЛСД! Няма да го направите! — зарида тя. Лицето й беше мокро от сълзи.
Гирланд претегли пакета в ръката си и отново погледна Джилиан:
— Това нещо струва 10 000 долара. И ти искаш аз да ги дам ей така просто на някакво си умопобъркано момиченце?
Тя отпусна глава върху ръцете си, риданията разтърсваха цялото й тяло. Стоновете се измъкваха от гърдите й. Разиграваше се великолепна сцена на отчаяние. Гирланд забеляза, че Малик беше излязъл от мерцедеса и я гледа с най-голямо любопитство.