— Аз не казах, че не съм в състояние да ви помогна. Казах само, че моята организация не влиза в сметката — кратко изрече Джон.
Шерман трепна.
— Вие действително ли можете да ми помогнете?
— Мисля, че да. Но помощта ще струва скъпо.
— Това няма да ме спре — възбудено възкликна Шерман. — Как? Как ще ми…
— Мисля, че Гирланд ще оправи работата.
— Гирланд? Кой е той?
Дорей изстиска горчива усмивка:
— Наистина, кой?… Гирланд беше моят най-добър агент, но, уви, трябваше да се разделя с него. Прекалено е самостоятелен. Той е жесток, съмненията са му чужди, майстор каратист, блестящ стрелец. Хитър, коварен, пресметлив човек. Много смел. Не всеки заслужава такива думи. Познава Париж като петте си пръста. Целият задкулисен свят му е познат: крадци, наркомани, педерасти, проститутки, всички, които живеят в сянка, му се доверяват. Има две слабости — жените и парите. Само Гирланд може да ви помогне.
Шерман с безпокойство погледна Дорей.
— Убеден ли сте, Джон? Тип с такава репутация може и сам да шантажира. Това не звучи сериозно.
— Гирланд никога няма да шантажира. Аз зная. Той, разбира се, е негодник, но си има принципи. Ако се захване за работа, ще я свърши. Гирланд е вашата единствена надежда. Не бих ви говорил за него, ако не бях сигурен.
Шерман се колебаеше.
— Аз, както се казва, нямам избор. Ако мислите, че можем да се доверим на този човек, няма що… Ще се наеме ли?
— Парите не миришат, но и Гирланд има безпогрешен нюх за тях. Това ще ви струва не по-малко от 20 000 долара. За толкова пари Гирланд ще се наеме да съживи и самия Де Гол.
Пол Лабрей вече седеше на терасата на кафенето срещу Парк-хотела. Дрина тежко се отпусна на стола до него.
— Пристигна ли?
— В хотела е.
— Това всичко ли е?
— Да.
Дрина направи гримаса. Той не обичаше Лабрей и знаеше, че Лабрей му се присмива зад гърба.
Пол Лабрей беше на 25 години. Майка му, французойка, беше умряла. Бе работила като келнерка в едно малко бистро, а баща му (той никога не беше го виждал), според нейните разкази, е бил американски войник. Дълъг като върлина и кльощав, с бяла кожа и голяма уста, Лабрей минаваше за ловък и хитър в сбиванията. Неговите мазни светли коси се спускаха под раменете му. Той вечно носеше тъмни очила и приятелите му се шегуваха, че спи с тях. Черният пуловер и черните тесни джинси му придаваха вид на хипи. Него наистина го завербуваха, когато пропагандираше сред тези бродяги комунистически идеи. Лабрей живееше за свое удоволствие, като печелеше пари срещу дребни услуги. Ковски, който беше силно впечатлен от Лабрей, го използваше за таен „подвижен“ агент.
Приближи келнерът. Дрина с удоволствие би си поръчал водка, но се боеше, че Лабрей ще докладва за това на Ковски и с явно съжаление си поръча кафе.
Дрина рязко се изправи. Джон Дорей с бърза крачка наближи Парк-хотела, за миг се спря, огледа фасадата и влезе.
— Стига си се кривил, другарю — каза Лабрей, като видя как се преобрази Дрина. — Някой познат ли?
— Я трай!
Дрина влезе в кафенето и се затвори в телефонната кабина. Той се обаждаше на Ковски.
— Джон Дорей пристигна в Парк-хотела — докладва той на руски.
— Дорей?!
— Да.
— Лабрей с вас ли е?
— Да.
Ковски замълча. Значи, Дорей тайно се среща с Шерман. От това можеше нещо да излезе. Най-главното беше да не сбърка.
— Ще ви изпратя още двама. Не бива да изпускате Шерман и Дорей. Ясно ли е?
— Да.
Дрина се върна на терасата.
— Човекът, който току-що влезе в хотела, е Джон Дорей — шефът на ЦРУ във Франция. Другарят Ковски ще изпрати още двама агенти. Шерман и Дорей да не се изпускат от очи. Това е заповед.
Лабрей закима. Светлите му коси танцуваха по раменете му.
Сергей Ковски, нисък шкембелия с месест нос и очи на пор, преглеждаше куп документи, пристигнали с дипломатическата поща. Имаше малка брада, над черния му костюм с жилетка блестеше голият му череп.
Иззвъня телефонът.
— Шерман се качи в такси. Отива към Орли. Лабрей и Алекс го следят. Предполагам, че ще пътува със самолета в 15 часа. Лабрей ще звънне от летището. Макс и аз тръгнахме след Дорей. Той излезе от Парк-хотела първи. В ръцете си носеше проектор. Когато влезе, проекторът го нямаше. Отиде на улица „Сюис“. Влезе в къщата и се качи на горния етаж с асансьора. Там — Дрина спря, за да си поеме дъх — там живее Марк Гирланд, с него вече си имахме неприятности.