Ковски притвори очи.
— Много добре — каза той след кратко мълчание. — Нека Макс продължи наблюдението на Дорей, а вие ще се заемете с Гирланд. Бъдете внимателен. Той е прекалено опасен. Не му се мяркайте пред очите.
— Тъй вярно — каза Дорей и окачи слушалката.
Ковски се изтегна във фотьойла. Цинична усмивка заигра върху устните му. Натисна копчето. Влезе пълна дама на неопределена възраст с тефтер и молив в ръка.
— Изпратете ми Малик — каза Ковски, без да я погледне.
През осемте години на работа в Париж той се бе нагледал на тънки симпатични девойки, като тайно желаеше всяка от тях. Секретарката дебелана му беше отвратителна.
След няколко минути се появи Малик. Великолепен атлет, истински гигант. Малик го смятаха за най-добрия съветски агент, докато не изпадна в немилост. Неговите зелени очи горяха със студен огън, който караше хората да отместват погледа си. С Ковски бяха смъртни врагове. Малик открито презираше Ковски за страхливостта му и Ковски се боеше да използва своята власт: в случай на необходимост Малик беше незаменим.
— Не чух да почукате — измърмори Ковски.
Малик премести стола и втренчено погледна шефа си.
— Имате шанс да се реабилитирате — изскърца със зъби Ковски и съобщи на Малик всичко, което беше научил за пристигането на Шерман и за визитата на Дорей при него. — А ето и това, което би ви заинтересувало. Сега Дорей е при Гирланд. Можете да вземете реванш. Нали заради него не ви се доверяват повече. Искам да знам какво са си наумили. Лабрей, Дрина, Алекс и Макс са на ваше разположение. Задачата ви е да разберете целта на пристигането на Шерман и защо Дорей се обръща към Гирланд. Действайте без отлагане. Всичко ясно ли е? Вие чувате ли ме?
Малик стана.
— Имам недостатъци, но не съм глух — измърмори той и излезе, без да удостои Ковски с поглед.
II
През тази весела утрин Марк Гирланд се събуди около десет. Снощната вечер той прекара в компанията на чудно момиче. Нейният бесен темперамент отначало го забавляваше, но в края на краищата беше доволен, че се избави от нея и че тя не поиска цялата нощ за себе си.
След като взе студен душ, Гирланд постепенно се съвзе. Сега си във форма, си каза той, обличайки пуловера и дънките. После си изпържи две дебели парчета шунка, които станаха златисти и като се покриха с коричка, счупи отгоре две яйца. Едновременно с това си вареше кафе. Вдишвайки вълшебния му аромат, си мислеше, че животът е прекрасен.
Като закуси, той наслага съдовете в мивката. Запуши. Блаженство! Но това блажено състояние беше нарушено от звън на телефон. Познат глас попита:
— Вие ли сте, Гирланд?
— Ако това не съм аз, значи някой доста добре ме замества — отговори той. — Кой е?
— Ще дойда след пет минути. Изчакайте ме.
Телефонът даде свободно… Марк замислено почеса върха на носа си и като се сети, произнесе:
— Дявол да ме вземе, ако това не е тази стара лисица Дорей. — Той си оправи леглото, изми съдовете, огледа се в огледалото.
На вратата се позвъни. Той отвори.
Дорей се беше запъхтял от изкачването до шестия етаж. Почиваше си и разглеждаше Гирланд. Както и преди той беше строен, мускулест, с леко прошарени слепоочия. Тънки устни и леко изгърбен нос. В очите същата ирония.
Гирланд видя проектора в ръката на Дорей, подигравателно се усмихна и кимна.
— Няма смисъл. Никога нищо не купувам на ръка.
— Я по-любезно — отвърна Дорей спокойно. — Идвам по работа.
Със смирен вид Марк го покани.
— Заповядайте. Ама че изненада. Аз пък си мислех, че от сто години сте в оставка и си доживявате удоволствието в Щатите.
Дорей, без да отговаря, огледа стаята, оцени разкошния килим на пода и вдигна вежди.
— Хм… Килимът ви е хубав. Бухарски, ако не греша?
— Не грешите. Благодаря за комплимента.
— Предполагам, че сте го купили с моите пари.
Гирланд се разсмя.
— Седнете. За вашите години такова изкачване… Аз — той подчерта това „аз“ — понякога се задъхвам.
Дорей си свали шлифера, хвърли го върху стола, а самият той седна в дълбокия фотьойл.
— Имам работа за вас — каза той.
Гирланд се намръщи и отрицателно замаха с ръка.
— Благодаря ви за доверието. Ако работата е като миналия път, не желая. До гуша ми е дошло от вашите номера, Дорей. И както виждате, прекрасно минавам и без вас.