— Дойдох при вас с официално предложение. Желаете ли да спечелите 10 000 долара?
Дорей преметна крак върху крак. Марк се изтегна на леглото и с любопитство погледна Дорей.
— 10 000 долара — повтори той. — Кой така си е развързал кесията? Нали не сте вие?
— 10 000 плюс разходите — настояваше Дорей, чувствайки, че Гирланд като гладна пъстърва обикаля стръвта. — В зависимост от обстоятелствата ще можете да получите от 15 до 20 хиляди долара.
Гирланд се протегна, скръсти ръце под главата си и се загледа в тавана.
— Знаете ли какво ще ви кажа, Дорей — най-накрая произнесе той. — Вие не сте много проницателен човек. На вас ви се струва, че заради пари съм готов на всичко. Е, добре. Нека да е така. Вие не за първи път ме съблазнявате с щедри обещания и всеки път става така, че с моите ръце вадите кестените от огъня, а аз съм глупакът. Не… ще си мина и без вашите 20 000, и без проблеми.
Дорей се усмихна.
— Гирланд, не мога да ви позная. Винаги съм ви смятал за решителен, мъжествен човек.
— Все в същия дух… Излиза, че аз трябва да рискувам под куршумите само и само вие да ме смятате за решителен и мъжествен?! Да или не?
Марк се замисли.
— Гарантирате? А кога ще си получа парите?
— 5000 утре и 10 000 когато свършите работата.
Гирланд поклати глава.
— Не, Дорей. Това не ме устройва. 10 000 утре и 10 000 после. При такова условие може би ще се съглася.
Дорей стана.
— Чухте моите условя. Мога да потърся някой друг. Не мислете, че сте единственият.
— Не си правете труда — промърмори Гирланд, затваряйки очи. — Благодаря ви, че дойдохте. За човек на вашите години сте в прекрасна форма. Довиждане.
Дорей постоя и седна отново.
— Трябва да се заема с вас, Гирланд. Най-накрая трябва да разберете какво е затвор.
— Какво, все още ли сте тук? Непоправим сте. Вие прекалено сериозно гледате на живота. Не си струва. Не се правете на разярен бик… Е, споразумяхме ли се?
Дорей сдържа гнева си. Шерман щеше да побеснее, ако разбереше, че Дорей, човекът, комуто той беше доверил своята съдба, се пазари с този безсрамник.
— Да… Съгласен съм — каза той най-накрая.
— 10 000 утре и 10 000, след като свърша работата?
— Да.
Марк скочи пъргаво. Очите му блестяха.
— И така, казвайте какво трябва да направя.
Дорей постави проектора на масата.
— Знаете ли как работи апаратът? Аз не. Искам да ви покажа един филм.
— Филм ли? Много е просто.
Гирланд зареди лентата, дръпна тежките златисти щори.
Като включи проектора и оправи фокуса, той седна на кушетката. Едва разбрал що за филм е това, той се обърна и промърмори:
— Дорей, вие ме учудвате.
След това замълча, наведе се напред и с интерес започна да наблюдава любовното боричкане на момичето и маскирания мъж.
Филмът свърши.
— Сега ви слушам. Не мисля, че сте го донесли за мое развлечение. Какво означава това?
— На същата тема са снимани още три филма. Трябва да ми ги намерите. Искам също да открия момичето, което се е снимало. В това се състои вашата мисия. Ще можете ли да намерите филмите и момичето? Кажете честно, моля ви! Тези филми са снимани в Париж и аз предполагам, че момичето също е тук. Какво мислите за това?
Гирланд, изтривайки дланите о коленете си, внимателно погледна Дорей.
— Мога ли да знам продължението?
— Това е всичко, което трябва да знаете. Плащат ви за това…
— Да, да. Само че, ако се хващам за работа, искам да зная целия случай от началото до края. Защо ви интересува това?
— Това не ви засяга. Плащат ви за филмите и момичето, и точка.
Гирланд стана, взе от масата цигара и запуши.
— Как вървят работите на нашия бъдещ президент, Дорей? Нищо ли не го тревожи? Щастлив ли е?
Дорей подскочи като ужилен.
— Какво говорите? Какво…
— Боже мой! Не бива да настръхвате. Забравяте, че аз познавам малко този град. Спомнете си, че бях най-зловещият ви агент. Момичето се казва Джилиан Шерман. Дъщерята на бъдещия президент на САЩ… Нищо чудно, че се явихте при мен с това лакомо парче. Добре, Дорей. Може би за първи път в живота си сте постъпили правилно, като се обърнахте към мен. Защо правите такава гримаса? Нима това не е дъщерята на Шерман?
Дорей въздъхна тежко.
— Познавате ли я?
— Виждал съм я… не, не я познавам. Веднъж я срещнах на едно събиране на наркомани. Едно птиче подшушна. Това е дъщерята на Шерман. Тя беше упоена. Беше преди три месеца.