— Знаете ли къде е тя сега?
— Вие не ми отговорихте на въпроса. Това дъщерята на Шерман ли е? А?
— Да…
Дорей се поколеба, но след това добави:
— Шерман го шантажират… Искат той да си оттегли кандидатурата. Ако не, трите останали филма ще бъдат изпратени на политическите му противници. Тогава целият му живот ще се сгромоляса в ада.
Гирланд за минута се замисли.
— По този начин Шерман, при условие, че аз се захвана с тази работа, която е много мръсна, се надява да стане президент срещу 20 000 — каза той.
— Не ви задоволява сумата ли? — с безпокойство попита Дорей.
— Не, но се питам искам ли аз да му помагам? Той не ми харесва. Не зная как са нещата във вашите среди, но аз съм чувал някои работи и ми се гади. Всяко лайно напира за власт и е готово да смаже всички, които му пречат. Това не ми харесва. Аз не бих гласувал за него и с удоволствие бих му казал всичко, което мисля за него.
— Виждам, че напразно си губя времето, Гирланд. Бихте ли прибрали проектора в калъфа?
— Няма нужда да се прибира. Знаете, че ще се захвана с това. Вие също знаете, че за пари аз ще се захвана, с каквото и да е. Хайде, махайте се. Оставете ми филма. След ден-два аз сам ще се обадя.
— Значи сте съгласен?
— Да, съгласен съм. Утре искам 10 000 в брой. А останалото… Надявам се, че вие…
— Разбира се, не трябва да ви напомням, че всичко трябва да стане тихо… Най-малкото изтичане на информация и…
— Изчезвайте — повтори Марк. — Това вече е моя работа и аз не се нуждая от вашите съвети.
Макс Ленц, висок слаб мъж, съвсем наскоро бе преместен от Източен Берлин в Парижкото отделение на КГБ. Също както и Дрина, той беше около петдесетте и помежду им възникнаха приятелски отношения. Сега те се бяха разположили в кафенето срещу дома на Гирланд.
— Ако искаш, аз да поема Гирланд — неочаквано предложи Ленц.
Дрина се намръщи. Това предложение, макар и подхвърлено между другото, го уязви. Излизаше, че той не е в състояние да опази Гирланд. Дрина погледна Ленц с неприязън.
— Заповедта си е заповед. Трябва да й се подчиним, другарю. С Гирланд ще се заема аз. Така разпореди другарят Ковски.
Ленц сви рамене:
— Както искаш, но бъди внимателен. Гирланд е истински професионалист.
— Аз също… Или ти мислиш друго?
— Е, не, не.
Ленц се отнасяше към Дрина добре, но му се струваше, че Ковски грешеше, като беше назначил Дрина да следи такъв човек като Гирланд.
Дрина пиеше на малки глътки изстиващото кафе и не изпускаше от очи къщата.
— Малик май е в Париж. Все още ли е в немилост? — попита Ленц.
— Да… И, между впрочем, заради Гирланд.
— Сигурно. Как мислиш, дълго ли ще е извън града?…
Дрина страхливо се огледа да не би някой, да подслушва.
— Ковски не може да го понася. От тях двамата аз бих предпочел Малик.
На Дрина този разговор му се стори рискован. Той си премълча. Ковски му внушаваше страх.
— По-добре да не говорим за това, Макс.
Мълчанието се проточи до момента, когато Дорей излезе от входа и се качи на ягуара си.
— Ето го моя — каза Ленц. — Плати ми сметката. Желая ти късмет. И бъди внимателен.
Ленц потегли със своето потрошено рено след ягуара.
Дрина остави на масата три франка, запуши „Голоаз“ и продължи да наблюдава. Беше нервен. Ленц беше прав. Гирланд е истински професионалист. Дрина би предпочел Ленц да се беше заел с него, но самолюбието му не му позволи да отстъпи. И сега от мисълта, че именно той ще следи този човек, го побиваха тръпки. Ами ако Гирланд усети, че го следят? Опитваше се да се успокои, като си казваше, че от петнадесет години следеше всякакви типове, но не беше се провалил.
Той така се развълнува, че стана и като плати сметката, реши да почака Гирланд в износения си ситроен.
След десет минути се появи Гирланд. Той вървеше, без да бърза, с ръце в джобовете, с цигара в зъбите. Върху пуловера си беше облякъл кожено яке. Дрина запали колата. Той видя как Гирланд се мушна в доста поочукан Фиат-600.
В потока от коли Дрина го последва по авеню Мен до улица Божирар. Там фиатът паркира в един двор. Поради оживеното движение руският агент бе принуден да продължи до следващата пресечка. Като не намери паркинг, Дрина изостави колата си даже, без да я заключи. В този ли двор? Не, в следващия. Ето го фиата, но самият Гирланд беше изчезнал. Дрина се огледа. Вниманието му бе привлечено от табела.