Выбрать главу

Глуракс беше на ръба на нервна криза.

— Започва. — каза някой и всички обърнаха погледи към нещото, което приближаваше откъм северната част на езерото.

Беше нещо като сияние, светлина която се носеше над повърхността и обличаше всички видения в сребристо. Приближаваше се към тях и се уголемяваше. Премина през мястото където стоеше артефактът и продължи похода си към другият край на хоризонта. Когато изчезна и всички погледи бяха устремени към мястото, където бе стоял артефакта, върху голата повърхност нямаше вече нищо — малките вълнички игриво заливаха отпечатъците върху влажната пръст само на сантиметри от мястото, където Глуракс беше припаднал.

Един женски глас (същият) попита съвсем тихо:

— Какви бяха онези символи върху артефакта?

Тайната на символите остана завинаги неразгадана. От този ден на сетне калните дъждове спряха и езерото се върна в предишните си размери. Откриха се нови съвсем плодородни земи и кралството потъна в благополучие.

* * *

Газа, чистача, мънкаше под носа си някаква песен, докато лъскаше с безкрайната си прилежност пода в мъжките тоалетни на Националния Исторически Музей. Парцалът потъваше в кофата с дезинфекционния разтвор, после биваше намотаван върху дървената дръжка и операцията биваше повтаряна и потретвана. Газа беше професионалист. Когато свърши с това, Газа, домъкна една кофа с хлорна вар и започна да дезинфектира тоалетните. Когато, Газа стигна до третата тоалетна за малко не получи сърдечен удар. Отваряйки вратата, Газа, се натъкна може би на най-странното нещо в целия свят — Артефакта. Върху подложка от гипс, леко разкъртена стоеше тоалетна чиния направена изцяло от масивно злато — капаците също. В предната част с рубини и диаманти беше изписан надписът над който тежеше силата на една завинаги неразгадана тайна. Съдбата (или просто рядко срещана темпорална инверсия, започваща от отходния канал на една тоалетна в Централния Исторически Музей) беше подхвърлила този надпис в едно средновековно общество, намиращо се на светлинни години от Земята в друга галактика. Надписът гласеше: „Made in Bulgaria“.

Информация за текста

© Мартин Дамянов

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1330]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:34