Ариа погледна към останалите, обезоръжена от безгрижието на Уайлдън. Когато предишната вечер беше разбрала, че Джейсън и Уайлдън са приятели, това й се стори голям пробив, като откриването на някаква важна тайна. Сега, на дневна светлина, след като самият той го призна, то вече не й се струваше толкова важно.
— Колкото до това, което двамата с Джейсън сме причинили на Алисън… — Уайлдън отстъпи назад и се спря до малката масичка на колела, върху която стояха кана с вода и две пластмасови чаши. Той изглеждаше втрещен. — Как може да си помислите, че съм искал да я нараня? А Джейсън й е брат! Наистина ли смятате, че е способен на това?
Ариа отвори уста, за да възрази. Предишната вечер Емили беше открила дневник от времето, когато „Радли“ е бил психиатрична клиника и името на Джейсън Дилорентис се срещаше твърде често вътре. Освен това новият А. беше подхвърлил на Ариа, че Джейсън крие нещо — най-вероятно за проблемите си с Али — и беше съобщил на Емили, че Джена и Джейсън се карат до прозореца в дневната й. Ариа не искаше да повярва, че Джейсън е виновен — предишната седмица беше излизала няколко пъти с него, сбъдвайки дългогодишната си мечта — но когато в петък беше отишла в апартамента му в Ярмът, той я беше изгонил оттам.
Уайлдън поклати невярващо глава. Изглеждаше толкова изумен от всичко това, че Ариа започна да се замисля дали А. не ги беше подвел да вярват на нещо, което въобще не беше истина. Тя погледна въпросително приятелките си. Те също изглеждаха обзети от съмнения.
Уайлдън затвори вратата на Спенсър, след което се обърна и ги погледна.
— Нека позная — каза той с нисък глас. — Да не би вашият нов А. да ви пълни главите с тези глупости?
— А. съществува — настоя Емили. Уайлдън често настояваше, че новият А. е просто някакъв имитатор. — Освен това ти е направил снимки — продължи тя. Порови из джобовете си, извади телефона си и му показа снимката, на която Уайлдън излизаше от изповедалнята. Ариа зърна придружаващия я надпис: Явно всеки има нещо за криене, нали? — Видя ли? — размаха го Емили под носа му.
Уайлдън погледна към екрана. Изражението му не се промени.
— Не знаех, че е престъпление да се ходи на църква.
Емили се намръщи и пъхна телефона обратно в чантата си. Последва продължително мълчание. Уайлдън отскубна една кожичка от горната част на дългия си римски нос. Сякаш всичкият въздух в стаята се просмука през прозорците.
— Вижте какво. Трябва да ви кажа за какво всъщност дойдох тук. — Ирисите му бяха толкова тъмни, че изглеждаха черни. — Трябва да спрете да повтаряте, че сте видели Алисън.
Момичетата се спогледаха изненадани. Спенсър повдигна идеално оформената си вежда: Нали ви казах? Напълно очаквано първо заговори Емили.
— Искаш от нас да излъжем?
— Вие не сте я видели. — Гласът на Уайлдън беше сърдит. — Ако продължавате да го твърдите, това ще привлече доста нежелано внимание към вас. Мислите, че реакцията на твърдението ви, че сте видели трупа на Иън, е била враждебна? Това ще бъде десет пъти по-лошо.
Ариа се размърда, играейки си с връзките на качулката си. Уайлдън им говореше така, сякаш той беше ченге от Южна Филаделфия, а те бяха дилъри на кокаин. Но какво чак толкова ужасно бяха сторили?
— Не е честно — възпротиви се Емили. — Тя се нуждае от помощта ни.
Уайлдън вдигна отчаяно ръце към белия таван. Ръкавите му се свлякоха до лактите, разкривайки татуировка на звезда с осем лъча. Емили също погледна към звездата. По присвитите й очи и набръчкания нос Ариа разбра, че не й допада.
— Ще ви кажа нещо, което би трябвало да е тайна — каза Уайлдън, снижавайки гласа си. — ДНК резултатите на тялото, което работниците намериха в ямата, са в управлението. Съвпадението с Алисън е сто процента. Тя е мъртва. Затова правете каквото ви казвам, става ли? Наистина се опитвам да защитя интересите ви.
След тези думи той отвори телефона си, изхвърча от стаята и затръшна вратата зад гърба си. Пластмасовите чаши на масичката се разклатиха. Ариа се обърна към приятелките си. Спенсър беше стиснала ядосано устни. Хана нервно дъвчеше ноктите си. Емили примигна с кръглите си, зелени очи, зашеметена и безмълвна.
— И сега какво? — прошепна Ариа.
Емили простена, Спенсър се заигра с маркуча на системата си, а Хана изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне. Всичките им идеално обмислени теории се изпариха във въздуха. Може би Уайлдън не беше запалил пожара — но все пак Ариа беше видяла някого в гората. И това, за съжаление, означаваше само едно. Който беше драснал клечката, все още се навърташе наоколо. Човекът, който се беше опитал да ги убие, беше все още на свобода и може би чакаше подходящия момент да опита отново.