Тя стана, отиде до гардероба си и погали късчето от Алиното знаме за „Капсулата на времето“, което беше отмъкнала от болницата, докато Ариа не гледаше. Не чувстваше никакви угризения за това — все пак знаменцето не беше собственост на Ариа.
— Разбрах, че получавате съобщения от някакъв нов А. — обади се Майк. Гласът му внезапно стана сериозен.
— Аз не съм получавала нищо — призна си Хана. Откакто си беше взела новия айфон и си беше сменила номера, А. я беше оставил на мира. Това си беше абсолютно облекчение след изпълненията на стария А., който се беше оказал бившата най-добра приятелка на Хана, Мона Вандерваал — нещо, за което тя полагаше всички усилия да не се сеща. — Да се надяваме, че ще продължи така.
— Добре. Но ако има нещо, което мога да направя, кажи ми — настоя Майк. — Да сритам нечий задник, например.
— О! — Хана се изчерви от удоволствие. Досега нито едно от гаджетата й не беше предлагало да защити честта й. Тя му прати целувка по телефона, обеща да се видят следобед за кафе в „Стийм“, кафенето на „Роузууд дей“ и затвори. После тръгна да слиза към кухнята за закуска, разресвайки дългата си кестенява коса. В кухнята миришеше на ментов чай и пресни плодове. Бъдещата й мащеха Изабел и Кейт вече седяха на масата и закусваха пъпеш със сирене. Хана не можеше да се сети за по-отвратителна комбинация.
Когато двете я зърнаха на вратата, веднага скочиха на крака.
— Как се чувстваш? — извикаха те в един глас.
— Добре — отвърна сухо Хана и продължи да реши косата си. Изабел, естествено, примижа — тя страдаше от микробофобия и въобще не обичаше някой да се занимава с косата си в близост до храна.
Хана се отпусна на единия свободен стол и протегна ръка към каната с кафе. Кейт и Изабел също седнаха и настъпи дълга, многозначителна пауза, сякаш с пристигането си Хана беше прекъснала разговора им. Най-вероятно я бяха обсъждали. Нямаше да им се размине, помисли си тя.
Бащата на Хана ходеше с Изабел отдавна — дори Али се беше запознала с тях няколко месеца, преди да изчезне, — но те се преместиха да живеят в Роузууд едва след като майката на Хана прие работа в Сингапур, а баща й си намери работа във Филаделфия. Достатъчно лошо беше, че той реши да се ожени за вманиачената на тема изкуствен тен медицинска сестра, която на всичкото отгоре се казваше Изабел — какво падение след великолепната й преуспяла майка — ами на всичкото отгоре й беше натресъл високата, слаба доведена сестра, която беше на нейната възраст. През двете седмици, откакто Кейт се беше нанесла, Хана трябваше да се примирява с ежедневните й припявания на песните от „Американски идол“ под душа, с гадно миришещия на сурови яйца балсам за коса, за който Кейт твърдеше, че добавя блясък към косата й, и безкрайните хвалби, с които баща й обсипваше Кейт, сякаш тя беше истинската му дъщеря. На всичкото отгоре Кейт беше спечелила съревнованието с Хана за влияние над новите им приятелки Наоми Циглър и Райли Улфи и беше казала на Майк, че Хана го е поканила на среща заради облог. Но пък на един купон няколко седмици по-рано Хана беше изтърсила, че Кейт има херпес, така че двете може би бяха вече квит.
— Пъпеш? — попита мило Кейт, побутвайки с дразнещо слабите си ръце чинията към Хана.
— Не? — благодаря — отвърна Хана със същия захаросан глас. Като че ли след партито в „Радли“ те се намираха в примирие — Кейт дори се усмихваше, когато Хана и Майк се събраха, — но Хана не искаше да насилва нещата.
В този миг Кейт ахна.
— Опа — прошепна тя и побърза да придърпа сутрешния брой на „Филаделфия сентинел“ към себе си. Опита се да го сгъне преди Хана да прочете заглавията на предната страница, но беше твърде късно. Там имаше голяма снимка на Хана, Спенсър, Емили и Ариа, застанали на фона на горящата гора. Още колко лъжи можем да понесем?, пишеше над една от колонките. Според четирите най-добри приятелки, Алисън Дилорентис се е върнала от отвъдното.
— Съжалявам, Хана. — Кейт покри материала с чинията си със сирене.
— Няма проблем — сопна й се Хана, като се опитваше да преглътне раздразнението си. Какво им ставаше на тия репортери? Няма ли по-важни неща, с които да се занимават? Освен това, ало-о-о, това е било просто халюцинация, породена от вдишания пушек!