— Опа. — Спенсър натисна бутона за отговор и написа:
Да! Става.
Мелиса се ухили.
— Сега да не се опитва да купи любовта ти?
— Не — тросна й се Спенсър. — Няма такова нещо.
Светофарът светна зелено и Мелиса даде газ.
— Май си разменихме ролите — каза тя безгрижно, докато вземаше остро завоя. — Вече ти си любимката на мама, а аз съм низвергнатата.
— Какво искаш да кажеш? — попита Спенсър, опитвайки се да пренебрегне факта, че Мелиса я беше определила като низвергната. — Вие двете не се ли разбирате?
Мелиса стисна зъби и челюстите й изпукаха.
— Забрави.
Спенсър се зачуди дали просто да не изостави темата — Мелиса винаги обичаше да преувеличава. Но любопитството й взе връх.
— Какво е станало?
Те профучаха край „Уауа“, „Сладкиши Фера“ и роузуудския исторически музей, край поредица от стари сгради, които бяха превърнати в магазини за бонбони, спа салони и офиси на агенти за недвижими имоти, Мелиса въздъхна тежко.
— Преди да арестуват Иън, Уайлдън дойде у дома и започна да ни разпитва за нощта, в която изчезна Али. Попита ни дали сме били заедно през цялото време и дали сме забелязали нещо странно.
— Така ли? — Спенсър така и не призна на Мелиса, че тогава ги беше шпионирала от стълбите, защото се страхуваше, че сестра й ще разкаже за скарването с Али пред хамбара точно преди приятелката й да изчезне. Години наред Спенсър подсъзнателно беше потискала този спомен, но след това се изпусна пред Мелиса. Дори спомена, че Али беше признала за тайната си връзка с Иън и беше подразнила Спенсър за това, че също си пада по него. Спенсър я беше блъснала от яд, Али се беше подхлъзнала и си беше ударила главата в един камък. За щастие не пострада — докато няколко минути по-късно някой не я блъсна в ямата в задния й двор.
— Казах на Уайлдън, че не сме видели нищо странно и че сме били заедно през цялото време — продължи Мелиса. Спенсър кимна. — Но след това мама ме попита дали щях да кажа същото, ако Иън не беше в стаята с мен. Отвърнах, че съм казала истината. Но след като тя продължи да ме притиска, аз се поддадох и си признах, че сме пили. Мама ми се нахвърли: „Трябва много, много да внимаваш какво казваш на полицията — не спираше да повтаря тя. — Единствено истината има значение“. Не спря да ме пече на шиш, докато накрая самата аз вече не бях сигурна какво точно се беше случило. Може би наистина имаше няколко минути, след като се събудих, в които Иън не беше в стаята. Онази нощ доста се бях отрязала. Дори не бях сигурна дали самата аз съм била през цялото време в стаята или…
Тя рязко спря, клепачът на едното й око подскачаше нервно.
— Искам да кажа, че най-накрая се пречупих. Казах, че може би Иън е излизал… въпреки че не бях сигурна дали е така. Тогава тя реши, че трябва да го кажа на полицията. Обадихме се на Уайлдън и го накарахме да се върне, за да говори отново с мен. Това стана в деня, когато ти си спомни, че Иън е бил в двора ни, когато Али умря. Моите показания бяха просто последният пирон в ковчега.
Спенсър зяпна от изненада.
— Но това е проблемът — прошепна тя. — Вече не съм сигурна, че си спомням точно Иън в двора. Видях някого… но нямам представа дали е бил той.
Мелиса зави вляво и пое по Уивъртаун роуд, който беше по-тесен и заобиколен от ябълкови дървета и ниви.
— Тогава значи и двете сме грешали. А Иън плати цената.
Спенсър се облегна назад, мислейки за втория път, когато Уайлдън беше дошъл в къщата им. Предишната нощ бяха открили, че Мона Вандерваал е А. И тя едва не блъсна Спенсър от ръба на каменоломната. На следващата сутрин Мелиса седеше с виновен вид на дивана. Родителите й се бяха оттеглили в дъното на стаята, скръстили ръце на гърдите. По лицата им се четеше разочарование.
— Онзи ден бях съсипана — продължи Мелиса, сякаш четеше мислите на сестра си. Тя зави по тяхната улица и мина покрай полицейските автомобили и общинските камиони, които бяха спрели на завоя. От другата страна на улицата, пред дома на семейство Кавана, беше спряла камионетката на водопроводчика. По време на последното застудяване една от тръбите в къщата се беше пукнала. — Държах се така, сякаш наистина се срамувах, че съм премълчала тази информация — каза Мелиса. — Но всъщност бях разстроена, защото сякаш предавах Иън заради нещо, което не съм сигурна, че е извършил.