Значи затова Мелиса проявяваше такова съчувствие към Иън, докато той беше в затвора.
— Трябва да отидем в полицията — каза Спенсър. — Може да свалят обвиненията срещу него.
— Вече нищо не можем да направим. — Мелиса я погледна внимателно с ъгъла на окото си и на Спенсър изведнъж й се прииска да я попита дали поддържа връзка с Иън. Сигурно поддържаше, нали? Но в изражението на сестра й имаше нещо, което я възпря. Тя сви в алеята към дома им и подкара към гаража. Пръстите й продължиха да стискат здраво волана дори след като окончателно спряха.
— Защо мислиш, че мама нарочно те е накарала да кажеш, че Иън е виновен? — попита вместо това тя.
Мелиса се обърна назад, за да вземе дамската си чанта от задната седалка.
— Може би е усетила, че нещо в историята ми куца и просто се е опитвала да научи истината. Или пък… — На лицето й се изписа смущение.
— Какво? — притисна я Спенсър.
Мелиса сви рамене и натисна с палец логото на мерцедес в средата на волана.
— Кой знае? Може би просто се е почувствала виновна, защото не беше точно най-голямата почитателка на Али.
Спенсър присви очи, чувствайки се още пообъркана. Доколкото знаеше, майка й харесваше еднакво всичките й приятелки. Ако някой не харесваше Али, то това беше Мелиса. Али й беше откраднала Иън.
Мелиса се усмихна напрегнато на сестра си.
— Дори не знам защо повдигнах тази тема — каза тя ведро, потупвайки Спенсър по рамото. След което слезе от колата.
Спенсър я проследи безмълвно с поглед, докато сестра й заобиколи подредените градински инструменти на баща им и влезе в къщата. Чувстваше главата си като препълнен до пръсване куфар, чието съдържание е пълна каша. Всичко, което сестра й беше казала току-що, нямаше никакъв смисъл. Мелиса беше сбъркала за осиновяването на Спенсър, сигурно грешеше и за това.
Вътрешните светлини на колата угаснаха. Спенсър разкопча предпазния колан и слезе от купето. Гаражът миришеше на смесица от моторни масла и изпарения от пожара. В огледалото за обратно виждане на мерцедеса тя зърна за миг кичур тъмна коса от другата страна на улицата. Сякаш някой я гледаше оттам. Когато се обърна, не видя никого. Спенсър извади телефона си, готова да звънне на Емили или Хана, или Ариа и да им разкаже какво беше научила току-що от Мелиса. Но тогава видя известието на екрана.
Имате 1 ново съобщение.
Когато натисна бутона за четене, стомахът й се сви от ужасно предчувствие.
Всички улики, които ти дадох, са верни, малка лъжкиньо — просто ти ги разчиташ невярно. Но тъй като съм добър човек, ще ти подскажа още нещо. Точно под носа ти се прикрива нещо ужасно важно… и един твой близък човек знае всички отговори.
8.
Хана зад решетки
Рано сутринта във вторник бащата на Хана шофираше по тесен горист път някъде край Бамбълфак, Делауеър. Изабел, която седеше на предната седалка, внезапно се наведе и посочи с пръст.
— Ето го!
Господин Мерин завъртя рязко волана. Свиха по един черен път и спряха пред желязна врата. На табелата, закачена върху нея, пишеше „Убежището в Адисън-Стивънс“.
Хана се отпусна на задната седалка. Майк, който седеше до нея, я стисна за ръката. Близо половин час бяха обикаляли неориентирани наоколо. Дори джипиесът не знаеше къде се намират — на екрана му непрекъснато мигаше надпис „Преизчисляване на маршрута!“ без въобще да им показва накъде да се отправят. Хана се беше надявала с цялото си сърце, че това място не съществува. Тя искаше просто да се прибере у дома, да гушне Дот и да забрави напълно за този ужасен ден.
— Хана Мерин, за регистрация — каза бащата на Хана на облечения в униформа мъж, който седеше в кабинката на охраната. Пазачът се консултира с дневника си и кимна утвърдително. Вратата зад гърба му бавно започна да се отваря.
Последните двайсет и четири часа бяха прелетели неусетно, всички се суетяха наоколо и решаваха какъв ще бъде животът на Хана, без въобще да се допитат до нея. Сякаш тя беше някакво безпомощно бебе или проблемно домашно животно. След поредния пристъп на паника по време на закуска, господин Мерин се обади в клиниката, за която Хана беше сигурна, че е препоръчана от А. И напълно естествено от „Убежището в Адисън-Стивънс“ заявиха, че могат да я приемат още на следващия ден. Веднага след това господин Мерин звънна в „Роузууд дей“ и каза на класния съветник на Хана, че тя ще отсъства две седмици от училище и ако някой случайно попита, отишла е на гости на майка си в Сингапур. След това се обади на полицай Уайлдън и му каза, че ако пресата се появи в клиниката, той ще съди цялата полиция. Най-накрая направи нещо, което допълнително обърка Хана — обърна се към Кейт, която още се размотаваше из кухнята и несъмнено се наслаждаваше на всяка минутка от случващото се, и й каза, че ако някой в училище разбере, че Хана е в клиника, той веднага ще обвини нея. Хана беше толкова изненадана, че дори не си направи труда да обясни, че дори Кейт да си държи устата затворена, това не означава, че А. няма да се раздрънка.