— Чуй ме сега. — Той снижи глас. — В червения ти куфар съм пъхнал една опаковка снакс с топено сирене. Вътре скрих една пила. С нея можеш да изпилиш решетките и да се измъкваш навън, когато пазачите не гледат. Това е най-старият номер на света.
Хана се засмя нервно.
— Според мен едва ли ще има решетки.
Майк притисна показалец към устните си.
— Добре е човек да е подсигурен.
Дениз отново се появи, сложи ръка на рамото на Хана и каза, че е време да тръгват. Майк я целуна продължително, кимна многозначително към червения куфар и тръгна към изхода. Едната му обувка беше развързана и връзката му пошляпваше по мраморния под. Очите на Хана се замъглиха от сълзи. Официално бяха заедно едва от три дни. Не беше честно!
Когато Майк изчезна, Дениз дари Хана с кратка, отработена усмивка, пъхна една карта в четеца до вратата в дъното на фоайето и я поведе по коридора.
— Стаята ти е точно тук.
Силна миризма на мента изпълваше въздуха. За голяма изненада на Хана коридорът изглеждаше също така приятен като фоайето. Имаше саксии с буйни растения, черно-бели фотографии по стените и килим, който не изглеждаше зацапан с кръв или покрит с кичури коса, отскубнати от главите на лудите. Дениз се спря пред стаята с номер 31.
— Твоят дом далеч от дома.
Тя отвори вратата и разкри една тъмна стая. В нея имаше две големи легла, две бюра, два гардероба и голям панорамен прозорец, който гледаше към площадчето.
Дениз се огледа.
— Съквартирантката ти не е тук в момента, но скоро ще се видите. — След това започна да й обяснява програмата на клиниката — Хана щеше да бъде записана към някой от терапевтите и двамата щяха да се срещат от няколко пъти седмично до веднъж на ден. Закуската беше в девет, обядът в дванайсет, а вечерята в шест. През останалото време Хана беше свободна да прави каквото си иска и Дениз я окуражи да се запознае с останалите пациенти — всички те били много приятни хора. „Да бе — помисли си тъжно Хана. — Да ти приличам на момиче, което ще тръгне да се сприятелява с шизофреници?“. — За нас личното пространство е от изключително значение, затова вратата ти има ключалка и само ти, съквартирантката ти и охраната имате ключове от нея. И преди да те оставя, трябва да се погрижим за още нещо — добави Дениз. — Трябва да ми дадеш мобилния си телефон.
Хана примигна.
— К-какво?
Дениз се усмихна с бонбоненорозовите си устни.
— Приели сме отхвърлянето на всякакви външни влияния. Разрешаваме телефонни разговори само между четири и пет часа следобед в неделя. Не разрешаваме сърфирането в интернет и четенето на вестници, както й гледането на телевизия. Имаме обширна колекция филми на дивиди, от които можеш да избираш. Както и много книги и бордови игри!
Хана отвори уста, но оттам излезе само едно тихо ох. Без телевизия? Без интернет? Никакви обаждания? Че как ще говори с Майк? Дениз протегна очаквателно ръка. Хана й подаде телефона си и безпомощно я наблюдаваше, докато навива слушалките около уредчето и го пуска в джоба на роклята си.
— Програмата ти е оставена на нощното шкафче — поясни Дениз. — Днес в три имаш сеанс с д-р Фостър. Според мен тук много ще ти хареса, Хана. — Тя стисна ръката й и си тръгна. Вратата се затвори зад гърба й.
Хана се хвърли върху леглото, чувстваше се така, сякаш току-що я бяха пребили от бой. Какво щеше да прави тук, по дяволите? Надниквайки през прозореца, тя видя Майк да се качва в колата на баща й. Хондата акура бавно се отдалечи. Внезапно Хана усети как я обзема същата паника, както когато родителите й ежедневно я оставяха в летния лагер на „Роузууд дей“. „Само за няколко часа“ — казваше баща й, когато Хана се опитваше да го убеди, че ще бъде много по-щастлива, ако я вземе с него на работа. И сега беше побързал да я прати в убежището при най-малкия повод, подведен от фалшивата лекарска бележка от А. Сякаш психологът на „Роузууд дей“ въобще забелязваше учениците! Но баща й изглеждаше нетърпелив да се отърве от нея. Сега щеше да живее перфектния си живот с идеалната Изабел и идеалната Кейт в къщата на Хана.
Тя спусна щорите. Прекрасна работа, А. Дотук е предположенията, че той им е приятел и иска да намерят истинския убиец на Али — Хана не можеше да направи кой знае какво по въпроса, след като беше затворена в лудница. А може би А. искаше тя да бъде луда, нещастна и отдалечена завинаги от Роузууд.