В такъв случай определено беше успял да го постигне.
9.
Ариа преминава от другата страна
Вторник след училище Ариа стоеше на тротоара в центъра на Ярмът, малко градче на няколко мили от Роузууд. Купчините мръсен сняг загрозяваха фасадите на магазините. Пред кръчмата „Яху“ беше окачена табела, която подканяше: „Изпийте три бири, вземете две безплатно“. Неоновата реклама на прозореца до входната врата беше изгоряла наполовина и светваше единствено ху.
Ариа си пое дълбоко дъх и се изправи пред входа на магазина, заради който беше дошла тук. „СТАРИЯТ МИСТИЧЕН МАГАЗИН“ пишеше с калиграфски почерк на чергилото. На прозореца светкаше неонов пентаграм, а зелената табела на вратата гласеше: „КАРТИ ТАРО, ГЛЕДАНЕ НА РЪКА, ПАГАНИЗЪМ, УИКА5, АНТИКИ“. А под това: „СЕАНСИ И ДРУГИ ЕКСТРАСЕНСКИ УСЛУГИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ В МАГАЗИНА“.
След разговора е Байрън предишния ден тя все повече се убеждаваше, че са видели призрака на Али. В това имаше смисъл — месеци наред Ариа можеше да се закълне, че я наблюдават, че някой наднича пред прозореца на старата й спалня, следи я от гъстата гора, подава се иззад ъгъла в „Роузууд дей“. В някои случаи сигурно ставаше въпрос за Мона Вандерваал, която събираше тайни… но невинаги. Ами ако Али искаше да каже нещо на Ариа и останалите във връзка с нощта, когато беше убита? Ами ако те бяха длъжни да я изслушат?
Когато влезе в магазина, над вратата издрънча звънче. Вътре миришеше на пачули, най-вероятно от ароматните пръчици, които тлееха във всеки ъгъл. По рафтовете бяха наредени кристални амулети, аптекарски шишенца и гравирани с дракони бокали.
На полицата зад касовия апарат се мъдреше радио, настроено на новинарската станция. „Роузуудската полиция разследва причината за пожара, който унищожи десет декара гори и едва не погуби роузуудските малки сладки лъжкини“, изграчи репортерът. На фона на тракащи компютърни клавиатури.
Ариа тихо изстена. Мразеше новия им прякор. Звучеше така, сякаш те бяха някакви побъркани барбита.
„Във връзка с това — продължи репортерът, — полицията работи заедно с ФБР, за да разшири търсенето на предполагаемия убиец на госпожица Дилорентис, Иън Томас. Разрази се спор за това дали господин Томас е имал съучастници. Повече по темата след рекламите“.
Някой се прокашля и Ариа вдигна поглед. До касовия апарат седеше един оплешивяващ младеж около двайсетте, облечен с потник от нещо, което приличаше на конски косми. „ЗДРАСТИ, АЗ СЪМ БРУС“, пишеше на табелката, която висеше на гърдите му. „МЕСТЕН ВЕЩЕР“. В скута му лежеше книга, а той я гледаше така, сякаш смяташе, че може да открадне нещо. Ариа отстъпи назад от масата с ритуални масла и му се усмихна мило.
— Ъ-ъ-ъ, здрасти. — Гласът й беше дрезгав. — Тук съм за сеанса. Той започва след петнайсет минути, нали? — Беше видяла програмата за сеансите в сайта на магазина.
Магазинерът отгърна следващата страница с отегчено изражение. После хвърли един клипборд на щанда.
— Впишете си името. Цената е двайсет долара.
Ариа бръкна в раничката си и измъкна няколко омачкани банкноти. След това се наведе и написа името си. За днешния сеанс се бяха записали още трима души.
— Ариа?
Тя подскочи стреснато и се огледа. До стената, върху която висяха вуду талисмани, беше застанало едно момче с униформа на „Роузууд дей“, жълта лакроска гривна на китката и широка доволна усмивка на лицето.
— Ноъл? — изломоти Ариа. Ноъл Кан беше най-добрият приятел на брат й, най-типичното роузуудско момче, което беше срещала и със сигурност последният човек, когото би очаквала да види на подобно място. В шести и седми клас, когато популярността в училище все още значеше нещо, Ариа си беше паднала по Ноъл — и разбира се, той беше луднал по Али. Всички обичаха Али. Но в началото на годината, когато тя се върна от Исландия, Ноъл започна да я сваля, внезапно намирайки я интересна и екзотична вместо странна. Или може би най-накрая беше забелязал, че има гърди.
— Страхотно е, че те срещам тук — произнесе провлачено той. Приближи се до щанда и надраска името си под нейното в списъка.
— И ти ли си дошъл за сеанса? — невярващо попита Ариа.
Ноъл кимна, оглеждайки тесте карти таро с нарисувана полугола магьосница на кутията.
— Сеансите са страхотни. Чувала ли си за „Лед Цепелин“? Те са били обсебени от мъртвите. Казват, че са вземали текстовете на песните си от сатанистите.