Ариа го погледна. „Лед Цепелин“ бяха последното увлечение на Ноъл и Майк. Предишния ден брат й беше попитал Байрън дали няма „Лед Цепелин IV“ на плоча — искал да си пусне „Стълба към небето“ на обратно, за да чуе скритите послания.
— Но тъй като и ти си тук, това ме приближава още повече до готиното момиче, нали? — Ноъл се изкиска похотливо. — Хей, току-виж се получило и ти дойдеш на купона у дома в четвъртък вечер.
Ариа се почувства така, сякаш по кожата й бяха полепнали пиявици. Черепите талисмани, наредени по близкия рафт, й се хилеха зловещо. Продавачът зад щанда се усмихваше загадъчно, сякаш пазеше някаква тайна. Какво всъщност търсеше тук Ноъл? Дали някой от роузуудската преса не го беше придумал да следи Ариа и да докладва за всяка нейна стъпка? Или това беше номер, скроен от момчетата в отбора по лакрос. В шести клас, преди Али да я приеме в своето обкръжение, странната Ариа беше тормозена непрекъснато и от момчетата, и от момичетата.
Ноъл взе една пурпурна свещ с фалическа форма, след което я остави на мястото й.
— Предполагам, че си тук заради Али, нали?
Мирисът на пачули започна да дразни обонянието на Ариа. Тя кимна безучастно.
Ноъл я погледна внимателно.
— Значи наистина си я видяла в гората?
— Не е твоя работа — сопна му се Ариа и се огледа дали край кутиите с ароматизирани пури няма скрити камери или рекордери. Това беше точно въпросът, който би задал някой роузуудски репортер.
— Добре де, добре — отстъпи Ноъл. — Не исках да те ядосвам.
Продавачът затвори книгата си със силно тупване.
— Медиумът каза, че можете да влизате — обяви той и дръпна завесата в дъното на магазина.
Ариа погледна първо към завесата, след това към Ноъл. Ами ако зад кашоните в задната стаичка дебнеха цяла банда типични роузуудски момчета, готови да й направят десетки снимки, които по-късно да публикуват в интернет? Но магазинерът я гледаше, така че Ариа стисна зъби, мина през завесата и седна в един от металните сгъваеми столове, подредени в средата на стаята. Без да я попита дали може, Ноъл се настани до нея и съблече якето си. Ариа му хвърли един бърз поглед. Веднага се виждаше защо толкова много момичета искаха да излизат с него — той имаше тъмна, къдрава коса, тежък поглед и високо, атлетично тяло. Дъхът му миришеше на ментов освежител. Все тая. Дори да имаше важна причина да е тук, той не беше нейният тип. Идеално прилепващите му тъмни дънки очевидно бяха купени от някой скъп бутик и той беше твърде изтупан за вкуса й; брадата му не беше набола дори на милиметър.
Ариа се огледа и се намръщи. Единствената светлина идваше от крушка, която висеше от тавана, и от една гадно миришеща свещ в ъгъла. По рафтовете до тавана бяха натрупани необозначени кашони, а до аварийния изход лежеше едно голямо продълговато дървено нещо, което подозрително приличаше на ковчег. Ноъл проследи погледа й.
— Да, това е ковчег — каза той. — Хората си ги купуват за лична употреба. Лягат вътре и се преструват, че са мъртви.
— Откъде знаеш? — прошепна тя смаяна.
— Знам много повече, отколкото можеш да предположиш.
Супербелите му зъби проблеснаха в мрака и Ариа потрепери.
Завесата отново се раздели, влязоха още двама души и също седнаха. Единият беше възрастен мъж с дълги, извити нагоре мустаци, а другият беше жена, която изглеждаше около трийсетте, но не можеше да се каже със сигурност. Беше забрадила косата си и носеше големи слънчеви очила. Последен влезе някакъв млад мъж. Той носеше кадифена мантия и беше увил главата си с вълнен шал. На врата си беше увесил медальони и нанизи с мъниста, а в протегнатата си напред ръка носеше приспособление за сух лед, което пръскаше пушек в и без това замъглената стая.
— Привет — избоботи той. — Името ми е Икуинокс6.
Ариа едва не се задави от смях. Икуинокс? Я стига! Но Ноъл на съседния стол се беше навел напред, погълнат изцяло от представлението.
Икуинокс протегна ръце към тавана.
— За да призова духовете, с които желаете да се срещнете, искам всички да затворите очи и да се съсредоточите едновременно. — Той започна да припява монотонно.
Присъстващите, включително Ноъл, се присъединиха към него. Студът от металния стол проникваше през вълнената пола на Ариа. Тя внимателно отвори едното си око и се огледа. Всички се бяха навели напред в очакване и се бяха хванали за ръцете. Внезапно Икуинокс се отметна назад, сякаш блъснат от невидима сила. Ариа потръпна и усети леко подухване. Почувствала внезапен прилив на вяра, тя също започна да припява.