— Тъжна ли? — попита най-накрая Хана. — Имате предвид… депресирана?
— В никакъв случай — заяви твърдо Емили, спомняйки си колко радостно танцуваше Али на поляната в деня преди да завършат седми клас.
— Тя щеше да ни каже, ако нещо я притеснява — добави Ариа, въпреки че не беше съвсем сигурна дали е така. Откакто преди няколко седмици двете бяха открили ужасната тайна на бащата на Ариа, тя избягваше да се върти около Али. Беше се надявала, че на последното гостуване ще се договорят да го забравят.
Миялната машина изтрака и превключи на следващия си цикъл. Господин Дилорентис влезе в кухнята с безизразен поглед. Когато погледна жена си, на лицето му се изписа смутено изражение, той бързо се врътна и излезе, като търкаше силно заострения си грамаден нос.
— Сигурни ли сте, че нищо не знаете? — настоя госпожа Дилорентис. Загрижени бръчици набраздиха челото й. — Потърсих дневника й с надеждата, че вътре ще пише нещо за това къде може да е отишла, но не можах да го намеря никъде.
Лицето на Хана просветна.
— Знам как изглежда дневникът й. Искате ли да се качим заедно горе и да го потърсим?
Няколко дни по-рано, когато госпожа Дилорентис ги беше пуснала в стаята на Али, без да я предупреди, те я бяха видели да пише в дневника си. Тя беше толкова погълната от него, че се стресна от приятелките си, сякаш за миг беше забравила, че ги е поканила на гости. Секунди по-късно госпожа Дилорентис изпрати момичетата долу, защото искаше да се скара на Али за нещо. Когато малко по-късно приятелката им се появи на верандата, тя изглеждаше раздразнена от това, че са все още там, сякаш бяха направили нещо лошо, като са останали в къщата, докато майка й й се кара.
— Не, не, всичко е наред — отвърна госпожа Дилорентис и бързо остави чашата с кафе на масата.
— Не, наистина. — Хана дръпна стола си назад, стана и тръгна по коридора — Няма проблем.
— Хана — сопна й се майката на Али с остър глас. — Казах не!
Хана застина под полилея. По лицето на госпожа Дилорентис премина някаква неразгадаема сянка.
— Добре — отвърна тихо тя и се върна при масата. — Извинявайте.
Госпожа Дилорентис благодари на момичетата за това, че са се отзовали на молбата й. Те се изнизаха една по една, примижавайки от яркото слънце. На улицата Мона Вандерваал, една смотанячка от техния випуск, правеше осморки със скутера си. Щом забеляза момичетата, им махна с ръка. Никоя от тях не й отвърна.
Емили ритна едно камъче.
— Госпожа Д. преиграва. Али си е наред.
— Тя не е депресирана — настоя Хана. — Това беше пълна глупост.
Ариа пъхна ръце в джобовете на полата си.
— Ами ако е избягала? Не защото е била нещастна, а защото е намерила някое по-готино местенце. Сигурно дори няма да й липсваме.
— Разбира се, че ще й липсваме — възрази Емили. След което избухна в сълзи.
Спенсър я погледна и завъртя очи.
— Господи, Емили! Трябва ли точно сега да го правиш?
— Остави я на мира! — озъби й се Ариа. Спенсър се обърна към нея и я изгледа от глава до пети.
— Халката на носа ти се е изкривила — отбеляза тя със заядлив глас.
Ариа докосна декоративната халка на лявата си ноздра. Тя се беше преместила надолу почти до бузата й. Върна я обратно на мястото й, но след внезапен прилив на смущение я свали напълно.
Наблизо се разнесе шумолене, последвано от силно хрущене. Обърнаха се и видяха Хана да бърка в чантата си и да вади пълна шепа с кракери. Когато забеляза, че я гледат, замръзна.
— Какво? — попита тя. Около устата й имаше ореол от жълт прах.
Момичетата не казаха нищо. Емили преглътна сълзите си. Хана натъпка устата, си с кракери. Ариа се заигра с катарамите на кубинките си. А Спенсър скръсти ръце и ги погледна отегчено. Когато Али я нямаше наблизо, всички й се струваха нередовни. Дори смотани.
Откъм задния двор на Али се разнесе оглушителен шум. Момичетата се обърнаха и видяха един червен бетоновоз да паркира до голямата яма. Семейство Дилорентис строяха голям белведере2 за двайсетина души. Един омърлян слаб работник с къса руса опашка погледна момичетата през слънчевите си очила. Ухили им се похотливо, разкривайки предния си златен зъб. Друг плешив, дебел, плътно татуиран работник с тесен потник и протрити дънки му свирна. Момичетата смутено се размърдаха — Али им беше разказала как всеки път, когато минавала покрай тях, работниците й подхвърляли неприлични коментари. Един от мъжете подвикна на водача на бетоновоза и камионът бавно започна да обръща. По дългия улей в ямата започна да се изсипва сив бетон.