Тара забеляза момичето, което вървеше към тях, и смушка Руби. Алексис изведнъж се изпъна. Всички затаиха дъх, когато момичето приближи масата им. Когато докосна ръката на Хана, тя се стегна в очакване на най-лошото. До този момент сигурно вече се беше превърнала в някакъв ужасен трол.
— Ти ли си Хана? — попита момичето с ясен, мелодичен глас.
Хана се опита да отговори, но думите заседнаха в гърлото й. Тя издаде някакъв звук, който беше нещо средно между хълцане и оригване.
— Да — успя най-накрая да произнесе, а бузите й пламтяха от унижение.
Момичето протегна ръка. Дългите й нокти бяха лакирани с черен лак „Шанел“.
— Аз съм Айрис — каза тя. — Твоята съквартирантка.
— 3-здрасти — предпазливо произнесе Хана, загледана в бледозелените бадемови очи на Айрис.
Момичето отстъпи назад и я огледа възторжено от главата до петите. След това й протегна ръка.
— Ела с мен — пропя тя. — Ние не говорим с ненормалници.
Всички на масата въздъхнаха гневно. Лицето на Алексис се издължи като на кон. Руби подръпна нервно косата си. Тара яростно поклати глава, сякаш Хана се канеше да изяде нещо отровно, и беззвучно произнесе думата „кучка“.
Но Айрис ухаеше на люляк, а не на сироп за кашлица. Беше облечена със същата кашмирена жилетка, каквато Хана си беше купила две седмици по-рано в „Отър“, и нямаше оплешивяващи петна по главата си. Преди много време Хана се беше заклела, че никога повече няма да бъде смотанячка. Това правило важеше дори в психиатричната клиника.
Тя потръпна, изправи се и вдигна чантата си от земята.
— Простете, дами — каза Хана със сладък глас и им изпрати въздушна целувка. След това хвана Айрис под ръка и двете се отдалечиха, без да поглеждат назад.
Докато излизаха от ресторанта, Айрис се наведе към Хана и прошепна в ухото й:
— Извади голям късмет, че попадна в моята стая, а не при някой от другите откачалки. Аз съм единственият нормален човек тук.
— Слава Богу — промърмори Хана под носа си и завъртя очи.
Айрис се спря и я изгледа. Устните й се разтеглиха в усмивка, която сякаш казваше: „Да, ставаш“. И Хана осъзна, че Айрис може би също става. Дори нещо повече. Двете си размениха погледи, които само красивите, популярни момичета можеха да разберат.
Айрис завъртя един рус кичур коса около показалеца си.
— Какво ще кажеш за кална баня след вечеря? Предполагам, че вече знаеш за спа салона.
— Идеално — кимна Хана. Внезапно тя се изпълни с надежда. Може би в края на краищата това място нямаше да се окаже чак толкова зле.
13.
Някой, който не е толкова типичен, колкото си мислиш
В сряда следобед Ариа седеше до кухненската маса в новата къща на Байрън и Мередит, загледана мрачно в кесийката с органичните медено пшенични кракери. Къщата беше построена през петдесетте, с позлатени гипсови отливки на таваните, триетажна тераса и красиви френски врати, които водеха от стая в стая. За нещастие кухнята беше малка и тясна, а уредите в нея не бяха подновявани от епохата на Студената война. За да маскира старомодния й вид, Мередит беше свалила карираните тапети и беше боядисала стените в неоново зелено. Сякаш това щеше да подейства успокояващо на бебето.
Майк седеше до Ариа и мърмореше недоволно, че единственото питие в къщата е обезмаслено соево мляко „Райе Дрийм“. Байрън беше поканил сина си след училище, за да опознае по-добре бъдещата му съпруга, въпреки че единственото нещо, което Майк беше казал досега на Мередит беше, че гърдите й наистина са се уголемили, след като е забременяла. Тя се беше усмихнала насила и се беше качила на втория етаж, за да се заеме с подреждането на детската стая.