Много вероятно беше А. просто да е отворил картата на Щатите и да е избрал кое да е място, където да изпрати Емили, нетърпелив да я отдалечи от Роузууд. И Емили се беше вързала. Сутринта беше опитала да включи телефона си, за да провери дали няма нови съобщения от А., но батерията се оказа изтощена. Билетът й за връщане беше за петък следобед, но тя обмисляше да си тръгне по-рано. Какъв беше смисълът да стои тук, след като нямаше да намери никакви отговори?
Но голяма част от Емили отказваше да повярва, че А. наистина беше зъл. Той им беше подхвърлил всякакви улики — може би те просто не бяха сглобили пъзела както трябва. Какво още им беше казал, което да сочи към евентуалното сегашно местонахождение на Али… или пък към това къде се е намирала през цялото време? Докато Емили стоеше на портата и студеният вятър се провираше под якичката й, тя забеляза тъмнокосо момиче, носещо кофа с вода към хамбара от другата страна на полето. От това разстояние момичето страшно много й заприлича на Джена Кавана.
Джена. Възможно ли е тя да знае отговорите? А. беше изпратил една стара снимка на Джена, Али и гърба на непознато русокосо момиче — вероятно Наоми Циглър, — които стояха заедно в двора на Али. Едно от тези неща не е на мястото си, гласеше придружаващото я съобщение. Намери го бързо или… Освен това А. беше подсказал на Емили, че Джена и Джейсън Дилорентис се карат пред прозореца на Джена. Емили ги беше видяла със собствените си очи, въпреки че нямаше представа каква е причината за караницата. Защо А. й показваше тези неща? Защо му е да казва, че на Джена не й е там мястото? Или просто искаше да подскаже, че Джена и Али са били много по-близки, отколкото са смятали всички? Джена и Али се бяха наговорили да се отърват завинаги от Тоби; може би Али е доверила на Джена, че възнамерява да избяга. Може би Джена дори й е помогнала.
Емили и Люси слязоха по стълбите и тръгнаха през полето към къщата на Мери. На чакълестия път беше спряна една двуколка, наблизо се забелязваха засипани със сняг старомодна люлка и една автомобилна гума, завързана за въже, която се полюляваше на дървото до портата. Преди да се доближат до къщата, Люси изгледа продължително Емили.
— Между другото, много благодаря за всичко. Страшно ми помогна.
— Няма проблем — отвърна Емили.
Люси се облегна на оградата до портата, сякаш искаше да й каже още нещо. Гърлото й издаде странен звук, когато преглътна, а очите й изглеждаха още по-зелени на фона на залязващото слънце.
— Всъщност защо си дошла?
Сърцето на Емили замря. От къщата се разнесе трополене.
— К-какво имаш предвид? — заекна тя. Дали Люси не я беше разкрила?
— Опитвам се да го разбера. Какво правиш всъщност?
— Правя?
— Очевидно си изпратена тук, защото сме доста по-традиционна общност. — Люси приглади с длани дългото си вълнено палто и приседна на стълбите пред дървената порта. — Пак се опитват да те върнат на пътя на добродетелта, нали? Предполагам, че нещо ти се е случило. Ако трябва да се отървеш от някакъв товар, можеш да ми кажеш. Ще си мълча.
Въпреки ужасния студ, дланите на Емили започнаха да се потят. В съзнанието й се появи спалнята на Айзък. Тя примигна при мисълта за тях двамата, голи под завивките, смеещи се. Като че ли това се беше случило ужасно отдавна, с някой друг човек. През целия си живот беше смятала, че първия път, когато прави секс, ще бъде специален и пълноценен, нещо, което ще помни до края на живота си. Вместо това той се оказа една ужасна грешка.
— Заради едно момче — призна си тя.
— Знаех си, че ще се окаже нещо такова. — Люси потупа стъпалото до себе си. — Искаш ли да поговорим?
Емили не сваляше поглед от лицето й. Люси изглеждаше искрена, не я съдеше или поучаваше. Тя седна до нея.
— Мислех, че сме влюбени. В началото беше страхотно. Но после…
— Какво се случи? — попита Люси.
— Просто не се получи. — Очите на Емили се насълзиха. — Той наистина изобщо не ме познаваше. А аз не познавах него.
— Родителите ти не го одобриха? — обади се Люси и примигна с дългите си мигли.
Емили изсумтя саркастично.
— Не, всъщност неговите не ме одобриха. — Дори не се наложи да излъже за това.
Люси загриза един от ниско подрязаните си, сърповидни нокти. Вратата на къщата се отвори и една по-възрастна жена със сериозно лице си подаде главата навън, намръщи им се и отново се шмугна в къщата. Разнесе се лимонената миризма на препарат за чистене. Жените вътре разговаряха на пенсилвански холандски, който много приличаше на немски.