След това, когато Али избра Спенсър за своя най-добра приятелка, родителите й като че ли… е, не бяха разстроени, но госпожа Хейстингс не окуражаваше Спенсър да кани Али на вечеря, както постъпваше обикновено с останалите й приятелки. Тогава Спенсър смяташе просто, че родителите й завиждат — тя си мислеше, че всички се стремяха да спечелят вниманието на Али, дори възрастните. Но очевидно майка й смяташе, че приятелството й с Али не е здравословно.
Алисън сигурно също не знаеше, че бащите им са учили заедно в Йейл — иначе със сигурност щеше да го спомене. Но за сметка на това правеше доста язвителни коментари за родителите на Спенсър. Нашите смятат, че родителите ти са големи фукльовци. Наистина ли ви трябва още една стая към къщата? А към края на приятелството им Али беше започнала да задава много въпроси за бащата на Спенсър с изпълнен с презрение тон. Защо баща ти облича такива гейски прилепнали дрехи, когато ходи да кара колело? Защо баща ти продължава да нарича майка си „момче“? Пфу! „Никога няма да бъдат поканени на партитата, които моето семейство ще организира в градината“ — беше казала Али дни, преди да изчезне. И като се имаше предвид как се развиваха отношенията им, тя можеше със същия успех да добави — нито пък ти.
Спенсър искаше да попита майка си защо семействата им се преструваха, че не се познават. Струва ти се невероятно? Защо не прегледаш отново диска на баща си… започни с Дж.
Ръцете й се разтрепериха. Ами ако А. се будалкаше с нея? Нещата с майка й най-после се нормализираха. Андрю беше прав. Защо да разклаща лодката, преди да е събрала всичката нужна информация?
— Отивам горе за малко — промърмори тя на майка си.
— Добре, но после слез, за да ти покажа какво съм купила! — изчурулика госпожа Хейстингс.
От банята на втория етаж се разнасяше миризма на „Фантастик“ и лавандулов сапун. Спенсър отвори вратата на спалнята си и включи новия лаптоп „Макбук про“, който родителите й бяха купили наскоро; старият й компютър се беше счупил предишната седмица, а лаптопът, който Мелиса й беше дала на заем, беше изгорял в пожара. Тя вкара в него диска, на който беше копирала информацията от компютъра на баща си, когато се опитваше да разбере дали е била осиновена. Лаптопът изпиука и зажужа.
Тя погледна през прозореца. Небето беше мътно сиво. Спенсър виждаше само върха на изгорялата вятърна мелница и съсипания хамбар. После погледна към алеята пред къщата им. Камионът на водопроводчика отново беше паркиран пред дома на семейство Кавана. Един кльощав русоляв тип, облечен с мръсен избелял работен комбинезон, излезе от къщата и запали цигара. В същото време навън излезе и Джена Кавана. Водопроводчикът я проследи с поглед, докато тя се придвижваше заедно с кучето си водач към лексъса на госпожа Кавана. Той вдигна ръка, за да избърше устните си и тогава Спенсър забеляза златния му зъб.
Компютърът й изпиука и тя се обърна към екрана. Дискът се беше заредил. Спенсър кликна върху папката с надпис „татко“. И естествено, вътре видя папка „ДЖ“, в която имаше два документа.
Столът й изскърца когато се облегна назад. Наистина ли искаше да ги отвори? Наистина ли искаше да знае? От долния етаж се разнесе жуженето на миксер. Зави сирена. Спенсър потърка слепоочията си. Ами ако тази тайна имаше нещо общо с Али?
Изкушението беше твърде голямо. Спенсър кликна върху първия файл. Той се отвори бързо и тя се наведе напред нетърпеливо.
„Скъпа Джесика, съжалявам, че срещата ни снощи беше толкова кратка. Мога да ти отделям колкото време е нужно, но с нетърпение очаквам отново да останем насаме.
С любов,
Спенсър усети, че й се повдига. Джесика? Защо баща й пише на някаква жена на име Джесика и й казва, че с нетърпение очаква да остане насаме с нея?
Тя цъкна на другия документ. Това беше друго писмо. „Скъпа Джесика, пишеше отново вътре. Относно нашия разговор — мисля, че мога да помогна. Моля те, приеми това. Целувки, Питър“.
Отдолу имаше сканирана снимка на банков трансфер. Поредицата от нули затанцува пред очите на Спенсър. Сумата беше огромна, много по-голяма от спестяванията за колежа й. Тя погледна към имената в края на документа. Преводът беше направен от сметката на Питър Хейстингс към „Фонд за откриване на Алисън Дилорентис“. Името на получателя беше Джесика Дилорентис. Джесика Дилорентис. Разбира се. Майката на Али.