Парамедикът я хвана за ръката, преди тя да се строполи отново на земята.
— Погълнала си много дим — извика той. — Мозъкът ти страда от недостиг на кислород. Непрекъснато губиш съзнание. — Той й сложи кислородна маска. От пушека изникна втори човек. Беше роузуудски полицай, когото Емили не познаваше, мъж с посребрена коса и добродушни зелени очи.
— В гората има ли някой друг, освен вас четирите? — опита се да надвика той врявата.
Емили отвори уста и се опита да намери отговора, който просто й се губеше. Изведнъж в съзнанието й проблесна ярка светкавица и тя си спомни всичко, което се беше случило през последните няколко часа.
Всичките съобщения от А., новият мъчител, който ги тормозеше с есемеси, в които настояваше, че Иън Томас не е убил Алисън Дилорентис. Дневникът, който Емили беше открила в хотел „Радли“ с името на Джейсън Дилорентис на почти всяка страница, което може би означаваше, че той е бил пациент там по времето, когато „Радли“ е бил психиатрична клиника. Иън, който беше потвърдил в лично съобщение, че Джейсън и Дарън Уайлдън, ченгето, което работеше по случая на Али, са я убили — и ги беше предупредил, че те няма да се спрат пред нищо, за да ги накарат да си затварят устата.
А след това проблясъците. Ужасяващата задушлива миризма. Десетте акра гори, обхванати от пламъци. Те бяха хукнали инстинктивно към двора на Спенсър, където се бяха засекли с Ариа. Ариа беше дошла през гората — новата им къща се намираше от другата й страна. С нея се беше появило и едно момиче, което беше попаднало в капана на горящата гора. Момиче, което Емили не вярваше, че ще види отново. Тя бързо свали кислородната маска от лицето си.
— Алисън! — извика с цяло гърло. — Не забравяйте Алисън!
Полицаят вдигна глава. Парамедикът сложи ръка зад ухото си, за да я чуе по-добре.
— Кой?
Емили се обърна и махна с ръка към мястото, където Али лежеше на земята. Но изведнъж отстъпи назад. Алисън беше изчезнала.
— Не — прошепна тя и се обърна. Парамедиците качваха приятелките й в линейките. — Ариа! — извика Емили. — Спенсър! Хана!
Момичетата я погледнаха.
— Али! — извика тя и махна с ръка към празното място, където преди лежеше Алисън. — Видяхте ли къде отиде Али?
Ариа поклати глава. Хана притисна кислородната маска към лицето си и започна да се оглежда наляво и надясно. Кожата на Спенсър беше посивяла от ужас. Няколко парамедици я заобиколиха и й помогнаха да се качи в линейката.
Емили отчаяно се обърна към тях. Върху лицето й танцуваха отблясъци от пламъците, които поглъщаха вятърната мелница на семейство Хейстингс.
— Алисън е тук. Преди малко беше с нас!
Парамедикът я погледна и на лицето му се изписа съмнение.
— Да не би да имаш предвид Алисън Дилорентис, момичето, което… умря?
— Али не е мъртва! — проплака Емили и отстъпи назад, като едва не падна, спъвайки се в един стърчащ корен. Тя махна с ръка към пламъците. — Ранена е! Каза, че някой се опитва да я убие!
— Госпожице. — Полицаят постави ръка на рамото й. — Успокойте се. — Наблизо изщрака нещо и Емили се обърна. До верандата на семейство Хейстингс стояха четирима репортери и ги гледаха. — Госпожице Фийлдс? — извика един от тях, притича до Емили и завря микрофон в лицето й. Към нея се устремиха някакъв човек с камера и друг, който носеше дълга стойка. — Какво казахте? Кого сте видели?
Сърцето на Емили биеше лудо.
— Трябва да помогнем на Алисън! — Тя отново се огледа. Дворът беше пълен с полиция и парамедици. В сравнение с него някогашният двор на Алисън беше тъмен и празен. Когато Емили зърна някаква тъмна фигура да пробягва покрай оградата от ковано желязо, разделяща дворовете на семействата Хейстингс и Дилорентис, сърцето й подскочи. Али? Но това беше просто сянка от примигващите фарове на полицейската кола.
Дойдоха още журналисти и се скупчиха наоколо. Пристигна и една пожарна кола, пожарникарите наскачаха бързо от нея и насочиха огромния маркуч към гората. Един плешив репортер на средна възраст докосна ръката на Емили.
— Как изглеждаше Алисън? — попита настоятелно той. — Къде е била през всичкото това време?
— Достатъчно! — побърза да се намеси полицаят. — Оставете я на мира.
Репортерът насочи микрофона към него.
— Ще разследвате ли твърдението й? Ще потърсите ли Алисън?
— Кой подпали гората? Видяхте ли го? — извика някой през шума, който вдигаха пожарните маркучи.