Удовлетворена, Тара се облегна назад, скръсти ръце и погледна Хана така, сякаш искаше да каже: „Сама си го изпроси“.
Айрис изсумтя.
— Леле, Тара, браво на теб. Шпионирала си ни. Имаш остър слух. И грозни малки плъхски уши.
— По-спокойно — предупреди я д-р Фелиша.
Хана също не искаше да достави удоволствие на Тара, но когато се замисли над думите й, лицето й изведнъж пребледня. В думите й имаше нещо, което не трябваше да е там.
— От к-къде знаеш за най-добрата ми приятелка? — заекна тя. В съзнанието й се появи лицето на Мона, която с пламтящи очи пали двигателя на джипа си. Тара примигна, хваната неподготвена.
— Много ясно — скочи Айрис. — Денонощно стои с ухо, долепено до вратата ни!
Сърцето на Хана биеше все по-бързо. Отвън изрева двигателят на снегорина. Звукът от стържещото по асфалта гребло я накара да примигне. Тя погледна към Айрис.
— Но аз не съм казвала нищо за гадна бивша приятелка. Ти помниш ли да съм казвала нещо такова?
Айрис се почеса по брадичката.
— Ами, не. Но бях изморена, може вече да съм била заспала.
Хана притисна ръка към челото си. Какво ставаше тук, по дяволите? Предишната вечер беше взела двойна доза валиум, за да може да заспи; да не би това да я беше накарало да се разбъбри за Мона? Усещаше съзнанието си като един тъмен, безкраен тунел.
— Може би не искаш да говориш за тази приятелка, Хана — намеси се д-р Фелиша. Тя стана и отиде до прозореца. — Но понякога телата и мозъците ни имат нужда да изкарат проблемите навън.
Хана я погледна.
— Аз не плямпам безразборно. Нямам синдром на Турет. Не съм идиот.
— Не е необходимо да се натоварваш така — рече нежно д-р Фелиша.
— Не се натоварвам! — извика Хана и гласът й отекна в залата.
Фелиша отстъпи назад и очите й изпъкнаха. Останалите момичета също се напрегнаха. Меган се направи, че кашля, произнасяйки думата „психопат“. Хана настръхна.
Д-р Фелиша се върна при стола си и разлисти тефтера.
— Добре. Да продължим. — Тя погледна към една страница. — Ъ-ъ-ъ… Джина. Миналата седмица разговаря ли с майка си? Как мина?
Но докато лекарката разпитваше останалите момичета за изминалата седмица, Хана не можеше да се успокои. Сякаш в съзнанието й имаше забодено някакво малко трънче, което трябваше да бъде извадено. Когато затвори очи, тя отново се озова на паркинга на „Роузууд дей“, а колата на Мона летеше срещу нея. Не, изкрещя тя наум. Това не трябваше да се случва отново, не тук, никога повече. Тя се насили да отвори очи. Стиропорените топки в ъгъла се вълнуваха и размазваха. Лицата на момичетата се разтягаха и усукваха, сякаш ги гледаше в криво огледало.
Неспособна повече да се сдържа, Хана посочи Тара с треперещ пръст.
— Трябва да ми кажеш откъде си разбрала за Мона.
В стаята настъпи мълчание. Гъстите вежди на Тара се сбърчиха.
— Моля?
— А. ли ти каза за нея? — попита Хана.
Тара бавно поклати глава.
— Кой А.?
Д-р Фелиша се изправи, прекоси стаята и докосна Хана по ръката.
— Изглеждаш ми доста объркана, скъпа. Може би трябва да отидеш в стаята си и да си починеш.
Но Хана не помръдна от мястото си. Известно време Тара успяваше да издържи на погледа й, но след това сви рамене и завъртя очи.
— Нямам представа коя е Мона. Мислех, че най-гадната ти приятелка е била Алисън.
Гърлото на Хана пресъхна. Тя се отпусна бавно в стола си.
Айрис изведнъж се оживи.
— Алисън? Това не е ли момичето, чието знаменце носиш? Защо е бивша най-добра приятелка?
Хана почти не чуваше гласа й. Тя гледаше Тара.
— Откъде знаеш за Алисън? — прошепна тя.
Тара неохотно бръкна в голямата си торбеста чанта.
— Оттук. — Тя й подхвърли един брой на „Пийпъл“, който Хана въобще не беше виждала. Списанието се плъзна по пода и спря до стола й. — Мислех да ти кажа за това преди груповата терапия. Но ти си твърде готина, за да говориш с мен.
Хана грабна списанието и отвори на отбелязаната страница. Там беше написано с големи букви: „Седмица на тайни и лъжи“. Отдолу имаше снимка на Хана, Спенсър, Ариа и Емили, които бягаха от пожара в гората. Надписът отдолу гласеше „Малките сладки лъжкини“ и бяха изредени имената им.
— О, Господи! — прошепна Хана.
След това забеляза каре с по-тъмен цвят в долния десен ъгъл. ДАЛИ МАЛКИТЕ СЛАДКИ ЛЪЖКИНИ СА УБИЛИ АЛИСЪН ДИЛОРЕНТИС? Бяха интервюирани сто души на Таймс скуеър. Почти всички — деветдесет и два процента — бяха отговорили с „да“.