Спенсър отстъпи назад.
— Не!
— Ами ако наистина се свърже с нея? Не искаш ли да разбереш какво се е случило в действителност?
Спенсър подреди пликовете в ръката си във форма на ветрило.
— Тези неща са измислица, Ариа. А и ти не трябва да се въртиш около тази яма. Пресата ще полудее!
Вятърът духна в лицето на Ариа и тя се загърна плътно в палтото си.
— Нищо лошо не вършим. Просто ще си стоим там.
Спенсър затвори рязко вратичката на пощенската кутия и й обърна гръб.
— Мен не ме бройте.
— Хубаво — отвърна раздразнено Ариа и също се обърна. Докато вървеше към Ноъл, погледна през рамо. Спенсър продължаваше да стои до кутията, объркана и тъжна. Ариа много искаше приятелката й да свали гарда и да приеме необяснимото. Все пак тук ставаше въпрос за Али. Но само след миг Спенсър изпъна рамене и тръгна към къщата.
Ноъл я чакаше до олтара на Али. Както винаги, той беше обсипан с цветя и свещи, и бележки, върху които бяха написани послания като: „Липсваш ни“ и „Почивай в мир“.
— Трябва ли да отидем отзад? — попита той.
Ариа кимна мълчаливо, притискайки вълнения шал към носа си — очите й се насълзиха от миризмата на изгоряло. Те прекосиха мълчаливо замръзналия преден двор и се озоваха зад къщата на Али. Въпреки че беше само малко след четири след обяд, небето вече притъмняваше. Спускаше се странна мъгла, гъст воал се виеше около задната веранда. Някъде в гората грачеше гарга.
Пук. Ариа подскочи уплашено. Когато се обърна, видя пред себе си някаква жена, която дишаше тежко. Тя имаше разрошена прошарена коса, изпъкнали очи и бледа пергаментова кожа. Зъбите й бяха жълтеникави и развалени, а ноктите й бяха дълги повече от два сантиметра. Тя приличаше на току-що излязъл от ковчега труп.
— Аз съм Есмералда — каза тя с нисък, слаб глас.
Ариа беше прекалено ужасена, за да отговори. Ноъл пристъпи напред.
— Това е Ариа. — Жената докосна ръката на Ариа. Пръстите й бяха леденостудени и кокалести.
Есмералда погледна към оградената с полицейска лента яма.
— Ела. Тя иска да разговаря с теб.
Буцата, която бе заседнала в гърлото на Ариа, се уголеми. Те се приближиха до ямата. Тук въздухът като че ли беше още по-студен. Вятърът утихна, а мъглата се сгъсти още повече. Сякаш ямата се намираше в окото на буря, един вид портал към друго измерение. „Това не може да е истина — помисли си тя, опитвайки се да се успокои. — Али не е тук. Това не е възможно. Въобразявам си“.
— Така… — Есмералда хвана Ариа за ръката и я поведе към ръба на дупката. — Погледни надолу. Трябва да стигнем до нея заедно.
Ариа се разтрепери. Досега нито веднъж не беше поглеждала в полуиздълбаната дупка. Когато се обърна безпомощно към Ноъл, който вървеше няколко крачки зад тях, той кимна леко с брадичка към ямата. Тя си пое дълбоко дъх, наведе се и погледна вътре. Сърцето й се блъскаше в гърдите. Кожата й беше леденостудена. Ямата беше мрачна и пълна с кал и натрошен цимент. На дъното й бяха паднали няколко парчета от полицейската лента. Въпреки че тялото на Али беше отдавна преместено, Ариа можеше да види вдлъбнатината на мястото, където много дълго време беше лежало нещо тежко.
Тя затвори очи. Али беше прекарала години там долу, покрита с цимент, постепенно разлагаща се в почвата. Кожата се беше свлякла от костите. Красивото й лице беше проядено. В живота Али беше чаровно момиче, привличащо погледите, но в смъртта беше мълчалива, незабележима. Години наред се беше крила в задния си двор. Беше отнесла със себе си тайната за това, което се беше случило наистина. Ариа хвана Ноъл за ръката. Той побърза да я стисне успокояващо.
Есмералда остана дълго време на ръба на ямата. Тя дишаше тежко, въртеше глава и се клатеше напред-назад на токовете на ботушите си. След това започна да се гърчи. Като че ли някой се опитваше да се вмъкне в тялото й, да се пъхне под кожата и да се настани удобно. Дъхът на Ариа секна. Ноъл също не помръдваше, изпълнен с благоговение. Когато Ариа отклони за миг погледа си от Есмералда, тя забеляза светлината в стаята на Спенсър. Спенсър стоеше на прозореца и ги гледаше.
Най-накрая Есмералда вдигна глава. За голяма изненада на Ариа тя изглеждаше по-млада и се усмихваше самодоволно.