— Искаш ли да разгледаме заедно сайта за вятърни мелници? — попита той. Родителите й бяха решили да подменят унищожената от пожара мелница с нова, която да подпомага захранването на къщата с електричество.
— Ами… — Спенсър усети вълна от самосъжаление. Кога за последен път баща й я беше поканил да вземе участие във вземането на семейни решения?
Но сега просто не можеше да го погледне. Писмото, което беше намерила на твърдия му диск, грееше в ума й като новинарска обява по СиЕнЕн.
Скъпа Джесика, съжалявам, че срещата ни снощи беше толкова кратка… с нетърпение очаквам отново да останем насаме. Целувки,
Не беше трудно да си направи ужасни изводи. Не спираше да си представя баща си и госпожа. Дилорентис, седнали един до друг на бежовото диванче в дневната на Али — онова същото, на което сядаха Спенсър, Али и останалите, когато гледаха „Американски идол“ — да се гушкат както двойките ученици по коридорите на „Роузууд дей“.
— Имам домашно — излъга тя, а пилешката салата, която беше изяла за вечеря, се разбунтува в стомаха й.
Баща й изглеждаше разочарован.
— Добре, може би друг път. — Той се обърна и тръгна да слиза по стълбите.
Спенсър въздъхна тежко. Трябваше да разговаря с някого за това. Тайната беше твърде тежка и обсебваща, за да се справи сама. Извади телефона си и набра номера на Мелиса. Той не спираше да звъни.
— Обажда се Спенсър — каза тя с разтреперан глас, след като се включи гласовата поща. — Трябва да говоря с теб във връзка с мама и татко. Обади ми се.
Тя отчаяно натисна бутона за край. Къде е мама, беше попитала плачливо Мелиса баща си в нощта, когато изчезна Али. Трябва да я намерим. Според писмото на баща й до майката на Али, двамата трябва да са се срещнали тогава. Ами ако майка й ги беше хванала заедно и затова не желаеше повече да говори за онази нощ?
В този миг осъзна какво си е помислила. Баща й… и майката на Али. Тя потрепери. Това беше немислимо.
В гората цареше зловещо спокойствие. Някакво движение вдясно привлече погледа й и тя се обърна. През прозореца на старата спалня на Али проблесна светлина. После светна лампата. Мая, момичето, което сега живееше там, прекоси стаята и се хвърли върху леглото.
Телефонът на Спенсър изжужа и тя изписка изненадано. Но вместо да намери там отговор от Мелиса, на екрана се появи съобщение от месинджъра.
Спенсър, ти ли си?
Тя погледна невярващо към псевдонима на подателя. УЮКЗащитникRoxx. Беше Иън.
Преди Спенсър да реши как да постъпи, на екрана присветна ново съобщение.
Мелиса ми каза псевдонима ти. Можем ли да поговорим?
Сърцето й прескочи. Значи Иън и Мелиса са поддържали връзка.
Не мисля, че искам да разговарям с теб, бързо написа тя. Не беше прав за Джейсън и Уайлдън. А след това някой се опита да ни убие.
Той не се забави с отговора.
Чувствам се ужасно заради случилото се. Но всичко, което ти казах, е истина. Уайлдън и Джейсън ме мразеха. Онази нощ се канеха да ми видят сметката. Може би не са наранили Али… но те определено крият нещо.
Спенсър леко изсумтя.
Откъде да знам, че ТИ не си убил Али и сега се опитваш да накиснеш нас? Полицията ни мрази. Целият Роузууд ни мрази.
Съжалявам за това, Спенсър, написа Иън. Но се кълна, че не съм убивал Али. Трябва да ми повярваш.
Пердетата на прозореца на Мая отново се размърдаха. Спенсър стисна здраво телефона си. Тя вече не можеше да си представи Иън в сцената с изчезването на Али. Нито пък Мелиса.
В този миг се сети нещо. В нощта, когато Али изчезна, Иън е бил с Мелиса — същата нощ, когато тя и баща й се бяха скарали. Може би той знаеше нещо за това.
Искам да те питам нещо друго, написа бързо тя. Помниш ли как Мелиса се скара с баща ми в нощта, когато Али умря? Срещнаха се на вратата и тя му се развика за нещо. Споменавала ли ти е за това?
Курсорът примигна. Спенсър нетърпеливо забарабани с пръсти по бюрото си. Изминаха двайсет дълги секунди, преди Иън да отговори.
Мисля, че за това трябва да разговаряш с родителите си.
Спенсър прехапа силно долната си устна. Не мога, написа тя. Ако знаеш нещо, кажи ми.
Настъпи нова дълга пауза. От изгорялата гора излетяха две гарги и кацнаха на телефонния стълб. Погледът на Спенсър се зарея към разрушения, изгорял хамбар, към оградената с полицейска лента яма в задния двор на семейство Дилорентис. Чувстваше се ужасно напрегната. Само с един поглед можеше да види всички места, които Али беше посетила в часовете, преди да умре.