Выбрать главу

Най-накрая се появи ново съобщение. Двамата с Мелиса спяхме в бърлогата, пишеше Иън. Помня как тя стана през нощта и говори с баща ти. Когато се върна, изглеждаше наистина разстроена. Каза ми, че е повече от сигурна, че баща ви има връзка с майката на Али. Освен това каза, че майка ти е разбрала. „Страхувам се, че ще направи нещо глупаво“, каза тя.

Какво имаше предвид?, написа бързо Спенсър с разтуптяно сърце.

Не знам.

— Господи! — произнесе Спенсър на глас. Може би майка й ги беше хванала? Бяха ли госпожа Дилорентис и баща й в нейната кухня, изкушавайки съдбата пред очите на целия град?

Спенсър притисна пръсти към слепоочията си. В деня, след като Али изчезна, майка й беше извикала момичетата и ги беше попитала дали Али не им е разказала за нещо, което е чула в къщата — сторило й се, че я била видяла на вратата. Ами ако Али също беше хванала родителите им? Може би се беше прибрала вкъщи през задната врата, беше отишла в кухнята и се беше натъкнала на тях двамата… заедно. Ако Спенсър беше попаднала на някаква такава сцена, тя знаеше много добре как щеше да постъпи — щеше да се обърне рязко и веднага да се махне оттам.

Може би точно така бе постъпила и Али. И тогава с нея се беше случило онова… което се беше случило.

Телефонът, на Спенсър отново изжужа.

Освен това, Спенс, не ми се искаше да ти го казвам, но аз знаех за връзката им още преди Мелиса да ми каже. Видях ги заедно две седмици преди онази нощ. И без да искам се изпуснах пред Али. Нямах намерение да го правя, но тя знаеше, че пазя в тайна нещо от нея. Накара ме да й го кажа.

Али държеше телефона в треперещата си ръка. Али е знаела?

— Господи — прошепна тя.

Появи се ново съобщение.

Така и не ти казах, защо Джейсън беше тръгнал да се разправя с мен в нощта, когато Али изчезна. Надявах се да не се наложи. Причината беше, че казах на Али за аферата. Тя го прие много зле и Джейсън реши, че съм й го казал просто от злоба. Двамата с Уайлдън ме мразеха заради много неща, но това беше последната капка.

Преди Спенсър да успее да осмисли думите му, се появи ново съобщение.

Има и още нещо, което винаги съм мислел за много странно. Забелязвала ли си колко много си приличате ти, Мелиса и Али? Може би затова ви харесвах и трите.

Спенсър се намръщи, замаяна. Намеците на Иън проникнаха в съзнанието й и започнаха да я тормозят. Наистина беше много странно, че Али въобще не прилича на баща си. Не беше наследила неговата хвърчаща на всички страни къдрава коса, нито заострения му крив нос. Но пък тя не беше наследила и дългия, заострен нос на майка си, както Джейсън, а беше благословена с мъничко, леко чипо носле. Като се замисли човек, то приличаше много на носа на бащата на Спенсър. Дори още по-зле, на нейния собствен.

Тя си спомни какво бяха казали родителите й: въпреки че Оливия я е износила, тя си оставаше техен продукт. Ако казаното от Иън беше истина, това означаваше, че Спенсър и Али бяха… роднини. Сестри.

Тогава Спенсър си спомни още нещо.

Тя стана и огледа замаяно стаята си. След това хукна към кабинета на баща си. Слава богу, вътре нямаше никой. Тя взе годишника на Йейл и го разтръска. На килима падна избледнялата снимка от полароид. Спенсър я вдигна и я погледна.

Чертите бяха размазани, но сърцевидното лице и копринената руса коса не можеха да бъдат сбъркани. Трябваше да се сети веднага. Снимката не беше на Оливия. Това беше Джесика Дилорентис — една много бременна Джесика Дилорентис.

С треперещи ръце Спенсър обърна снимката и погледна датата, написана на гърба й. Втори юни, преди почти седемнайсет години. Няколко седмици, преди да се роди Али.

Стомахът й се сви и й се догади. Ако майка й знаеше за връзката им, това обясняваше защо толкова много мразеше Али. Фактът, че физическото доказателство за проваления й брак живее в съседната къща сигурно я е докарвало до бяс — дори по-лошо, това момиче се е харесвало на всички. Получавало е всичко и всеки, когото е поисквало.

Всъщност ако подозренията на майка й са били потвърдени в онази страховита нощ, това може да я е изкарало от релси. Може да я е накарало да извърши нещо немислимо и непланирано, нещо, което отчаяно да се опита да прикрие.