Нека да не говорим повече за онази нощ, беше казала майка й. А в деня след гостуването с преспиване, точно след като госпожа Дилорентис беше разпитала момичетата, Спенсър се беше натъкнала на майка си в кухнята — тя беше толкова отнесена, че дори не чу, когато я повика. Може би защото беше разяждана от угризения. Ужасена от онова, което беше сторила с полусестрата на дъщерите си.
— О, Господ и — рече Спенсър с прегракнал глас. — Не!
— Какво не?
Спенсър рязко се обърна. Майка й стоеше на вратата на кабинета, облечена в черна копринена рокля и обута в сребристи обувки на „Живанши“.
От гърлото на Спенсър излезе тънък писък. Тогава погледът на майка й прескочи от годишника на Йейл, който лежеше отворен на бюрото, към полароидната снимка в ръката на дъщеря й. Спенсър веднага я пъхна в джоба си, но тъмен облак засенчи лицето на майка й. Тя бързо прекоси стаята и хвана Спенсър за ръката. Дланите й бяха леденостудени. Когато Спенсър я погледна в присвитите очи, тя усети страх.
— Вземи си палтото, Спенсър — произнесе госпожа Хейстингс със зловещо спокоен глас. — Отиваме да се поразходим.
24.
Нови разкрития в „Убежището“
Хана отвори очи и се озова в малка болнична стая. Стените бяха боядисани в грахово зелено. На шкафчето до леглото й имаше ваза с цветя, а във въздуха до вратата се носеше балон с надпис „Оправяй се по-бързо“. Странно, това беше същият балон, който баща й беше донесъл в болницата, след като Мона я блъсна с джипа си. И като се замислеше, стените на онази стая бяха боядисани със същия зеленикав цвят. Когато изви глава надясно, тя видя малка сребриста чантичка, която лежеше на възглавницата й. Кога пък беше излизала с нея? И тогава се сети: в нощта, когато празнуваха седемнайсетия рожден ден на Мона. В нощта на катастрофата.
Тя изпъшка и се надигна, изведнъж осъзнавайки, че ръката й е гипсирана. Да не би да се беше върнала назад във времето? Или въобще не беше напускала стаята? Възможно ли е последните няколко месеца да са били само някакъв ужасен кошмар? В този миг над нея се надвеси една позната фигура.
— Здрасти, Хана — пропя Али. Тя изглеждаше по-висока и по-възрастна, лицето й беше по-ъгловато, а косата й по-тъмноруса. Бузата й беше изцапана със сажди, сякаш току-що беше излязла от зловещата гора.
Хана примигва.
— Мъртва ли съм?
Али се засмя.
— Не, глупаче. — След това тя вирна глава, ослушвайки се за нещо в далечината. — Скоро трябва да тръгвам. Но сега ме слушай, чуваш ли? Тя знае повече, отколкото предполагаш.
— Какво? — извика Хана, опитвайки се да седне в леглото.
Али я погледна отнесено.
— Някога бяхме най-добри приятелки — каза тя. — Но ти не трябва да й вярваш.
— Кой? Тара ли? — избъбри Хана, озадачена.
Али въздъхна.
— Тя иска да те нарани.
Хана се опитваше да извади ръцете си над чаршафите.
— Какво искаш да кажеш? Кой иска да ме нарани?
— Иска да те нарани, както вече нарани мен. — По бузите на Али се търкулнаха сълзи, първоначално солени и бистри, а след това матови и кървави. Една падна на бузата на Хана. Беше гореща и зацвърча, прогаряйки като киселина кожата й.
Хана скочи, дишайки тежко. Усещаше изтръпналата си буза, но паренето беше изчезнало. Стените около нея бяха боядисани в бледо синьо. През големия панорамен прозорец нахлуваше лъч лунна светлина. На нощното й шкафче нямаше цветя, нито имаше балон в ъгъла. Другото легло в стаята беше празно, чаршафите бяха изпънати. Малкият пирамидален календар до леглото на Айрис все още показваше петък. Хана сигурно беше заспала.
След ужасния инцидент по време на груповата терапия Айрис още не се беше връщала в общата им стая. Хана се чудеше дали не е затворена някъде в сградата, изтърпявайки наказанието си за това, че е внесла списание в клиниката. Хана не можеше да събере смелост да слезе в ресторанта за вечеря — не искаше да достави на Тара удоволствието да парадира с това, че е отнела единствената й приятелка. Единствените хора, с които се беше срещала след терапията, бяха Бетси, сестрата, която даваше лекарствата, д-р Фостър, която й се извини за поведението на пациентите и Джордж, един от санитарите, който дойде да прибере списанията на Айрис в голям сив контейнер.