В стаята беше толкова тихо, че Хана можеше да чуе тихото жужене на флуоресцентната крушка на нощната й лампа. Сънят й се беше сторил толкова истински, сякаш Али наистина беше тук. Тя знае повече, отколкото предполагаш, беше казала Али. Иска да те нарани, както вече нарани мен. Сигурно говореше за Тара и за постъпката й по време на груповата терапия. Тя се беше оказала твърде хитра за такава грозна и дебела смотанячка.
В ключалката се завъртя ключ и вратата леко се отвори.
— О! — Щом зърна Хана, Айрис се намръщи. — Здрасти.
— Къде беше? — попита Хана и седна в леглото. — Добре ли си?
— Идеално — отвърна невъзмутимо Айрис. Тя се приближи до огледалото и започна да оглежда лицето си.
— Не очаквах, че ще те вкарам в беля — въздъхна Хана. — Ужасно съжалявам, че Фелиша прибра списанията ти.
Айрис срещна погледа на Хана в огледалото. Лицето й беше изкривено от разочарование.
— Не става въпрос за списанията, Хана. Аз ти разказах всичко за себе си, а трябваше да науча твоята история от някакво си тъпо списание. Дори Тара го знаеше преди мен.
Хана провеси краката си от леглото.
— Съжалявам.
Айрис скръсти ръце.
— Съжалението не помага в случая. Аз те мислех за нормална. А ти не си.
Хана притисна пръсти към слепоочията си.
— Добре де, случиха ми се разни гадни неща — рече тя. — За някои от тях разбра по време на терапията. — Тя се впусна в обяснение за онова, което се беше случило в нощта, когато Али изчезна, за преобразяването й, за А. и за това как Мона се беше опитала да я убие. — Всички около мен са луди, но аз съм напълно нормална, кълна се. — Хана отпусна ръце в скута си и погледна към Айрис в огледалото. — Исках да ти кажа, но просто вече не знам на кого да вярвам.
Айрис помълча няколко минути, обърната с гръб към нея. Микроспреят „Глейд“ с аромат на ванилия изсъска от ъгъла. Хана отново се сети за Али. Най-накрая Айрис се обърна.
— Господи, Хана! — Тя въздъхна. — Това е ужасно.
— Така е — призна Хана.
След това дойдоха сълзите — бързи и горещи. Сякаш цялото напрежение и страх, които беше насъбрала в себе си през последните месеци, изригна изведнъж. Толкова дълго се беше преструвала, че е преодоляла Мона и Али, и А., че един ден всичко това ще избледнее окончателно. Но не беше така. Толкова беше ядосана на Мона, че чак болеше. Гневеше се на Али за това, че се беше държала гадно с Мона и я беше превърнала в злобния, безсърдечен А. Ядосваше се и на себе си, че беше приела приятелството на Мона — и на Али.
— Ако не се бях сприятелила с. Али, нищо от това нямаше да се случи — изстена Хана, хълцайки. — Ще ми се въобще да не беше влизала в живота ми. Ще ми се въобще да не я бях познавала.
— Ш-ш-шт. — Айрис я погали по главата. — Не говориш сериозно.
Но всъщност Хана беше искрена. Али й беше дала само няколко щастливи месеца и след това години болка.
— Нима ако бях останала грозна дебела смотанячка, това щеше да е най-ужасното нещо в живота ми? — Попита Хана. Поне нямаше да наранява хората. Поне хората нямаше да нараняват нея. — Може би съм заслужила онова, което Мона ми причини. Може би Али също е заслужила онова, което й се случи.
Айрис се дръпна назад и присви очи, сякаш беше получила удар. Хана осъзна твърде късно как са прозвучали думите й. Но тогава Айрис се изправи и приглади полата си.
— Персоналът иска да гледаме „Приказка за Ела“ в киносалона. — Тя завъртя очи и направи отегчена физиономия. — Ако искаш, мога да им кажа, че не си добре. Може би предпочиташ да останеш насаме. Предполагам, че въобще не искаш да виждаш Тара и останалите.
Хана беше готова да се съгласи, но тогава стомахът й изкъркори. Тя изпъна рамене. Така си беше — тя наистина не искаше да вижда Тара и останалите пациенти сега, след като всички бяха научили истината. Но изведнъж осъзна, че всъщност не й пука особено. Тук всички бяха ненормални. Не бяха по-добри от нея.
— Ще дойда — реши тя.
Айрис се усмихна.
— Не бързай. — Тя излезе и вратата щракна зад гърба й.
Хана усети как пулсът й се успокоява. Попи очите си със салфетка, обу чехличките си и отиде при огледалото. Доста грим щеше да отиде, за да оправи подпухналите си очи. В този миг забеляза на бюрото черната кожена чантичка „Шанел“ на Айрис. От нея се подаваше ъгълче на списание. Без да вярва на очите си, Хана побърза да го издърпа.