Выбрать главу

Това беше новият брой на „Пийпъл“. Онзи със статията за Хана в него.

В главата й светна предупредителна крушка. Сестрите не го ли бяха прибрали? Хана трескаво запрелиства списанието, докато не стигна до страницата, където започваше нейната история. Седмица на тайни и лъжи. Очите й пробягаха през текста. Имаше различни подробности от приятелството й с Алисън. Историята с Мона-или-А. Намирането на тялото на Иън Томас, разминаването на косъм с пожара. Имаше малко каре, в което пишеше, че според деветдесет и два процента от анкетираните Хана и останалите са убили Али. Тогава Хана забеляза един страничен надпис. И къде е сега Хана Мерин?, пишеше с удебелени букви. Няма да повярвате! А отстрани имаше снимка на „Убежището“.

Хана замръзна.

Имаше списък с лекарствата, които пиеше, сънотворните и валиума. Описваха с подробности как прекарва деня си, от това какво закусва и колко време прекарва във фитнеса, до това колко често пише в подвързания с кожа бележник за диети. Под статията стоеше размазана снимка на Хана, облечена с клин и тениска, оплезена пред камерата, а зад нея се виждаха надписите по стената на тайната таванска стая. Показаният среден пръст, както и другото момиче на снимката, бяха изрязани.

— О, Господи! — прошепна Хана.

Тя не отместваше поглед от списанието, усещайки как започва да й се гади. Хана беше обвинила за всичко Тара. Но нещо не се връзваше. Дори да беше намерила фотоапарата на Айрис, някои от описаните подробности бяха твърде специфични. Можеше да ги знае само човек, който прекарва ужасно много време с Хана.

Миг, преди да захвърли списанието в другия край на стаята, тя забеляза още нещо на снимката. Зад главата й, точно до кладенеца на Айрис, се забелязваше рисунка в същия стил и със същия цвят. Това беше момиче със сърцевидно лице, нежни устни и големи сини очи. Хана приближи списанието към лицето й и впери поглед в рисунката, докато очите й не се замъглиха. Това беше образът на едно момиче, което Хана познаваше много, много добре. Момичето, което беше видяла в гората преди една седмица.

Внезапно гласът на Али прозвуча в ушите й. Иска да те нарани, както вече нарани мен. Али въобще нямаше предвид Тара; тя говореше за Айрис.

25.

Ариа се сбогува

Един час след срещата с Есмералда, Ариа паркира колата си пред гробището „Свети Василий“. Великолепните мавзолеи и надгробните камъни бяха озарени от лунна светлина. Два високи, старомодни фенера осветяваха калдъръмената пътечка. Лек вятър поклащаше голите клони на върбите. Ариа познаваше всяко камъче до гроба на Али, но това нямаше да направи пътя й дотам по-лесен.

Али уби Али. Това беше шокиращо… и невероятно… и изпълваше Ариа с безумна, пронизваща вина. Достатъчно ужасно беше, че някой е убил Али. Но ако се беше самоубила? Това можеше да бъде предотвратено. Али би могла да потърси помощ.

И все пак Ариа приемаше доста скептично вероятността Али да е направила подобно нещо. Тя изглеждаше толкова щастлива, толкова безгрижна. Но в деня, когато госпожа Дилорентис ги попита къде може да е отишла Али, след като Ариа и приятелките й се разделиха, тя тръгна по автомобилната алея пред дома й и забеляза, че капакът на единия контейнер за отпадъци е паднал. Наведе се да го вдигне и да го върне на мястото му, но тогава забеляза най-отгоре върху боклука шишенце от хапчета. На етикета му пишеше името на Али, но наименованието на лекарството беше изтъркано. Тогава Ариа не му обърна особено внимание, но сега се замисли върху видяното. Ами ако това беше лекарство против депресия или мъчително безпокойство? Ами ако през онази нощ Али беше погълнала цяла шепа от тях, защото вече не издържаше? Може би беше слязла сама в ямата беше скръстила ръце и беше изчакала лекарството да подейства. Но нямаше как да го докажат — когато работниците я бяха намерили, тялото на Али беше толкова разложено, че нямаше как да се направи тест за свръхдоза.

Ти избягваш ли ме? — такъв есемес беше изпратила Али на Ариа в една от последните седмици, преди да изчезне. Трябва да поговорим. Но Ариа предпочете да я игнорира — повече не можеше да понася подигравките й за аферата на Байрън. Ами ако Али е искала да говорят за нещо друго? Как е могла Ариа да го пропусне?

Въпреки че с Ноъл се бяха разделили само преди час, тя извади телефона си и му се обади. Той веднага вдигна.

— На гробището съм — рече тя и млъкна. Ноъл щеше да разбере защо.