— Никой. — Светофарът светна зелено и Спенсър отново затвори очи.
Сестра ти. Дълго време Спенсър се беше възмущавала от Али, но сега цялото й негодувание беше изчезнало. Двете имаха общ баща, бяха една кръв. През онова лято тя беше изгубила нещо повече от приятелка — беше изгубила член от семейството си.
Майка й слезе от магистралата и спря мерцедеса пред „Ото“, най-стария и най-хубав италиански ресторант в Роузууд. През прозорците на огромната зала се лееше златиста светлина и Спенсър почти усети мириса на чесън, зехтин и червено вино.
— На вечеря ли отиваме? — попита тя с треперещ глас.
— Не само вечеря — отвърна майка й, свивайки устни. — Хайде.
Паркингът беше пълен с автомобили. В дъното му се виждаха две полицейски коли. До тях двама руси близнаци се качваха в черен джип. Изглеждаха около тринайсетгодишни и двамата бяха облечени с дебели якета, бели вълнени шапки и еднакви долнища на анцузи с надпис ОТБОР ПО ХОКЕЙ НА ТРЕВА, ГИМНАЗИЯ КЕНСИНГТЪН по дължината на крачолите. Понякога Али и Спенсър също носеха хокейните си екипи в един и същ ден. Тя се чудеше дали някой ги беше заглеждал с мисълта, че са близначки. Голяма буца заседна в гърлото й.
— Мамо — каза тя с треперещ глас.
Майка й се обърна към нея.
— Да?
Кажи нещо, изкрещя някакъв глас в главата на Спенсър. Но устата й беше като залепнала.
— Ето я! — Под лампите на паркинга се появиха две фигури, които им махаха с ръце. Господин Хейстингс се беше преоблякъл в синьо поло и панталони в цвят каки. До него се усмихваше превзето Мелиса, облечена със синя рокля, стиснала сатенена чантичка под мишница. — Извинявай, че не ти се обадих — каза сестра й, когато се приближиха до тях. — Притесних се, че ако започнем да разговаряме, ще проваля изненадата.
— Изненада ли? — отвърна Спенсър със слаб глас. Тя отново погледна към полицейските коли на паркинга.
Кажи нещо, изкрещя отново гласът в главата й. Сестра ти разчита на теб.
Госпожа Хейстингс тръгна към входната врата.
— Е, ще влизаме ли?
— Разбира се — отвърна господин Хейстингс.
— Почакайте! — извика Спенсър.
Всички се спряха и се обърнаха към нея. Косата на майка й блестеше под ярката светлина на флуоресцентните лампи. Бузите на баща й бяха почервенели от студа. И двамата се усмихнаха очаквателно. Внезапно Спенсър осъзна, че майка й няма представа какво се кани да каже. Тя не беше видяла снимката на госпожа Дилорентис, която дъщеря й държеше в ръката си. Не знаеше, че секунди преди това Иън и Спенсър бяха разговаряли по месинджъра. За пръв път през живота си Спенсър изпита съжаление към родителите си. Искаше й се да може да хвърли одеяло върху тях и да ги защити от всичко това. Искаше й се самата тя никога да не го беше научавала.
Но така или иначе го знаеше.
— Защо го направихте? — попита тихо тя.
Госпожа Хейстингс пристъпи напред и едното й токче изскърца върху каменната алея.
— Защо сме направили кое?
Спенсър забеляза, че в полицейските коли седят ченгета. Тя снижи гласа си, обръщайки се директно към майка си.
— Знам какво се е случило в нощта, когато Али умря. Разбрала си, че татко и госпожа Дилорентис имат любовна връзка — видяла си ги в къщата на Али. И си открила, че Али е моя… че е таткова…
Госпожа Хейстингс се отдръпна рязко назад, сякаш беше получила плесница.
— Какво?
— Спенсър! — извика ужасено господин Хейстингс. — Какво, за бога…
Думите потекоха като река. Тя дори не усещаше ледения вятър, който бръснеше кожата й.
— Кога започна всичко, татко? В университета? Затова ли никога не ни каза, че госпожа Дилорентис е учила в Йейл по същото време, когато и ти си бил там — защото тогава е започнала връзката ти с Джесика, нали? Затова ли никога не говореше със семейството на Али?
На паркинга спря още една кола. Баща й не каза нищо. Той просто си стоеше там, поклащайки се напред-назад като шамандура. Мелиса изпусна чантичката си и бързо се наведе да я вдигне. Очите й бяха разширени от изненада.
Спенсър се обърна към майка си.
— Как можа да я нараниш? Тя ми беше сестра. А ти, татко, как можа да го прикриеш, след като ти беше дъщеря?
Лицето на госпожа Хейстингс посивя. Тя бавно примигна, сякаш току-що се беше събудила от сън.
После се обърна към съпруга си.