— Но… — Спенсър усети как й се завива свят. Миризмата на зехтин от ресторанта внезапно придоби дъх на разложение. Тя погледна към покрусеното лице на сестра си. — Значи не сте се карали с татко за това, че мама е научила за аферата му? Не си изтичала обратно при Иън, за да му кажеш: „Баща ми има връзка с госпожа Дилорентис и мисля, че мама ще направи нещо ужасно!“?
— Иън ли? — прекъсна я Мелиса и повдигна изненадано вежди. — Никога не съм му казвала такова нещо. Кога ти го е казал?
Спенсър застина.
— Днес. Каза, че и с теб е разговарял в месинджъра.
— Какво?! — избухна Мелиса.
Спенсър се хвана за главата, напълно дезориентирана. Думите на Иън, Мелиса и майка й се смесиха в неясен вихър, докато накрая тя вече нямаше представа кое е истина. Беше ли говорила изобщо с Иън? Беше разговаряла с някой, който се представяше за Иън, но как можеше да бъде сигурна, че е бил той?
— А за какво си шушукахте с мама цяла седмица? — попита тя, опитвайки се отчаяно да разплете ситуацията, да оправдае постъпката си.
— Планирахме специалната ти вечеря — вдигна глава майка й. Гневът се беше изгубил от гласа й. Мелиса въздъхна възмутено и се отдалечи. — Андрю и Кирстен Кълън са вътре. Щяхме да ви водим на новата продукция на „Колко е важно да бъдеш сериозен“ в театъра на Уолнът стрийт.
Кожата по ръцете на Спенсър настръхна. Стомахът й се сви. Семейството й се опитваше да й покаже колко я обича, а тя какво беше направила!
По бузите й потекоха сълзи. Разбира се, че майка й не е убила Алисън. Тя дори не знаеше за аферата. Човекът в месинджъра я беше излъгал.
Над нея падна сянка. Когато се обърна, тя видя един посивял роузуудски полицай със сериозно лице. В кобура на колана му проблясваше пистолет.
— Госпожице Хейстингс? — каза той, поклащайки важно глава. — Трябва да дойдете с мен.
— К-какво? — изпищя Спенсър. — Защо?
— По-добре не се съпротивлявайте — промърмори ченгето. Той пристъпи напред, отмествайки майка й от пътя си. Изви ръцете на Спенсър зад гърба й и тя усети студения твърд метал на белезниците върху китките си.
— Не! — извика тя. Всичко се случваше толкова бързо. Тя погледна през рамо. Майка й просто стоеше там, зяпнала от изненада, и гримът й се стичаше на ручейчета по бузите. — Защо го правите? — попита Спенсър умолително полицая.
— Комуникацията с престъпници е сериозно престъпление — каза той. — Организирането на заговор също. Разполагаме със съобщенията по месинджъра, за да го докажем.
— Съобщения по месинджъра? — повтори Спенсър и сърцето й замря. Разговорите с Иън. Дали някое ченге не беше чуло какво беше казала на семейството си? Или Мелиса беше изтичала при тях и я беше издала? — Нищо не разбирате! — проплака тя. — С никого не съм заговорничила! Дори не съм сигурна, че тези съобщения са били от Иън!
Но полицаят не й обърна никакво внимание. Той отвори задната врата на колата, постави ръка върху главата на Спенсър и леко я натисна навътре. След това седна на шофьорското място и напусна паркинга с виеща сирена и включени светлини, отправяйки се директно към роузуудското полицейско управление.
28.
Кой е лудият сега?
Хана тръгна по коридора покрай кафето и се озова пред входа на тайното убежище на Айрис.
— Пусни ме, Айрис — изръмжа тя. Притисна ухо до вратата, но отвътре не се чуваха никакви звуци.
Хана беше търсила съквартирантката си през последния един час, но Айрис сякаш беше изчезнала. Не беше в кинозалата с останалите пациенти, които гледаха „Приказка за Ела“. Не беше в трапезарията, фитнеса или спа салона. Отегчената Хана се наведе към заключената врата. На бравата се забелязваха някакви драскулки. В горния ляв ъгъл беше надраскано името Кортни, бившата съквартирантка на Айрис. До него имаше ухилено намигващо смайли. Хана умираше от желание да влезе в таванската стая и да види рисунката на Али — чак сега усещаше колко й липсва.
Беше сигурна, че Айрис познава Али, само не знаеше откъде. Може би покрай Джейсън? Беше споменала, че е посещавала няколко други клиники, преди да дойде тук; може би се беше лекувала и в „Радли“, където беше ходил Джейсън. Може би се беше запознала с Али, когато тя е посещавала брат си и между двете се беше зародило приятелство, което по-късно е преминало в завист. В деня след изчезването на Али майка й ги беше засипала с въпроси, на които те не можеха да отговорят. Споменавала ли е Али, че някой я е тормозил? Определено никой от Роузууд не би тормозил Али… но някой от психиатричната клиника би могъл. Когато Хана и Али бяха пробвали различни дрехи от гардероба й и Али беше получила онова странно обаждане, може би от другата страна се беше разсмяла Айрис, а не Джейсън. Може би Айрис завиждаше, че Али може да влиза и да излиза от болницата, докато тя трябваше да стои вътре. А може би Айрис просто завиждаше на Али, че е Али.