- Не! - пищеше тя, когато Франческа се отскубваше от нея и се втурваше по тротоара в преследване на гълъб. - Върни се! Не тичай така!
- Но аз искам да тичам - протестираше Франческа. - Вятърът свири в ушите ми.
Клоуи клякаше до нея и протягаше ръце.
- Бягането разрошва косата и кара лицето да почервенява. Хората няма да те обичат, ако не си красива. - Тя държеше здраво Франческа за ръцете, докато изричаше тази най-ужасна заплаха, както другите майки използваха Торбалан, за да сплашват децата си.
Понякога Франческа се противеше, тайно се премяташе или се люлееше на някой клон, докато бавачката й не внимаваше. Но тези пакости винаги излизаха наяве и нейната привързана към удоволствията майка, която никога не й отказваше нищо, която никога не я порицаваше дори за най-безобразното поведение, обезумяваше толкова, че плашеше Франческа.
- Можеше да се убиеш! - крещеше й тя и сочеше петното от трева върху жълтата ленена рокля или мръсотията, размазана на бузата й. - Виж колко грозна изглеждаш! Колко ужасна! Никой не обича грозни малки момиченца! - После започваше да плаче толкова сърцераздирателно, че Франческа се ужасяваше. След няколко подобни притеснителни епизода тя научи урока си: в живота всичко й беше разрешено, стига да изглежда красива, докато го прави.
Двете водеха елегантен бохемски живот, осигурен от наследството на Клоуи, както и от щедростта на върволицата от мъже, преминаващи през живота й по същия начин, както някога бащите им бяха преминавали през този на Нита. В международните елитарни кръгове скандалният вкус на Клоуи и разточителните й навици допринасяха за нейната репутация на забавна компания и изкусна домакиня, човек, на когото винаги може да се разчита да оживи и най-скучното събитие. Именно Клоуи наложи тенденцията последните две седмици на февруари да се прекарват по извитите плажове на Рио де Жанейро; Клоуи развесели мудните часове в Довил, когато гостите се отегчаваха от полото, като организира сложен лов на съкровища, който изпрати всички да се надпреварват из френската провинция в малки коли в преследване на плешиви свещеници, нешлифовани изумруди или идеално изстудени бутилки „Шовал Блан“; Клоуи настоя една Коледа да изоставят Сейнт Мориц в полза на една мавританска вила в Алгарве, където се забавляваха с група смешни безпътни рок звезди и безкраен запас от хашиш.
Клоуи вземаше дъщеря си със себе си доста често, заедно с бавачката и настоящия възпитател в небрежното й образование. Те обикновено я държаха отделена от възрастните през деня, но понякога нощем Клоуи я представяше на отегчената компания, сякаш детето беше някакъв особено хитър коз.
- Ето я и нея! - обяви Клоуи един от тези пъти, докато извеждаше Франческа на откритата палуба на „Кристина“, яхтата на Аристотел Онасис, закотвена за през нощта близо до Тринидад. Просторният участък край кърмата беше покрит със зелен балдахин, а гостите се бяха излегнали в удобни кресла в края на една мозаечна репродукция на критския Минотавър, инкрустирана в токовото дърво. Мозайката беше служила като подиум за танци едва преди час и по-късно щеше да бъде снижена с девет фута и напълнена с вода за всички, които искат да поплуват преди сън.
- Ела тук, моя красива принцесо - каза Онасис с протегнати ръце. - Ела и дай на чичо Ари целувка.
Франческа потърка сънливо очи, за да пропъди съня, и пристъпи напред, подобна на изящна кукла. Идеалната й малка уста бе извита като лъка на Купидон, а зелените й очи се отваряха и затваряха, сякаш клепачите й бяха леко натежали. Диплите от белгийска дантела на деколтето на дългата й бяла нощница се развяваха от нощния бриз, босите й крака се подаваха изпод подгъва, разкривайки ноктите й, лакирани в нежнорозов цвят. Въпреки факта, че беше само на девет и бе събудена в два сутринта, сетивата й постепенно се изостриха. През целия ден беше изоставена на грижите на персонала и сега беше нетърпелива да прегърне шанса си да завладее вниманието на възрастните. Може би, ако тази вечер беше особено добра, щяха да й позволят да остане с тях на следващия ден.