- Винаги стоя до късно - отвърна му тя, като леко тръсна къдриците си с цялата важност, която можеше да си придаде. -Само бебетата си лягат рано.
- О, разбирам. А ти със сигурност не си бебе. Предполагам, че се промъкваш, за да се срещнеш с някой обожател, нали?
- Не, глупчо. Мама ме събуди, за да направя номера с хайвера.
- А, да, номерът с хайвера. - Той притисна тютюна в гнездото на лулата с палеца си. - Сложи ли ти превръзка за сляп тест, или беше обикновена демонстрация?
- Обикновена. Не ме моли да правя номера с превръзката, защото последния път започнах да се давя. - Видя, че той се приготвя да отмине, затова действа бързо. - Не мислиш ли, че мама изглежда страшно хубава тази вечер?
- Твоята майка винаги изглежда хубава. - Той заслони клечка кибрит с дланта си и я поднесе към лулата.
- Сесил Бийтън казва, че тя е една от най-красивите жени в Европа. Фигурата й е почти идеална и разбира се, е великолепна домакиня. - Франческа потърси пример, който да го впечатли. - Знаеш ли, че мама правеше къри, преди който и да е друг да си помисли за това?
- Легендарен удар, принцесо, но преди да се напрегнеш още повече във възхваляването на достойнствата й, не забравяй, че ние двамата се презираме.
- Ами! Тя ще те хареса, ако й кажа. Мама винаги прави каквото искам.
- Забелязал съм - отвърна той сухо. - Дори и да успееш да промениш мнението на майка си обаче, което доста ме съмнява, няма да промениш моето, така че се опасявам, че ще трябва да хвърлиш мрежата си за баща някъде другаде. Трябва да ти кажа, че дори мисълта да съм постоянно окован за неврозите на Клоуи ме кара да потръпвам.
Тази вечер на Франческа не й вървеше в нищо и тя каза кисело:
- Страхувам се, че тя ще се омъжи за Джанкарло и ако го направи, ще е по твоя вина! Той е отвратително лайно и аз го мразя.
- Боже, Франческа, използваш ужасен език за дете. Клоуи трябва да те напляска.
В очите й се събраха буреносни облаци.
- Това е зверско! Мисля, че ти също си лайно!
Вариън подръпна крачолите на панталона си, за да не ги намачка, като клекна до нея.
- Франческа, херувим мой, трябва да се смяташ за щастливка, че не съм ти баща, защото, ако бях, щях да те заключа в някой тъмен гардероб и да те оставя там, докато се мумифицираш.
Истински сълзи запариха в очите на Франческа.
- Мразя те - изплака тя и го ритна силно в пищяла.
Вариън скочи с вик.
Вратата на „Корфу“ се отвори рязко.
- Твърде много ли иска един стар човек просто да го оставят да спи спокойно! - Ръмженето на сър Уинстън Чърчил изпълни коридора. - Можете ли да си гледате работата някъде другаде, господин Вариън? А вие, госпожичке, веднага отивайте в леглото или ще отменя утрешната ни игра на карти!
Франческа се затича към „Лесбос“, без да възрази и думичка. Ако не можеше да има баща, поне можеше да има дядо.
С течение на годините романтичните връзки на Клоуи станаха толкова заплетени, че дори Франческа прие факта, че майка й никога няма да остане с един мъж достатъчно дълго време, че да се омъжи за него. Тя се насили да възприема липсата на баща като предимство. Имаше достатъчно възрастни в живота й, с които да се справя, и със сигурност не се нуждаеше от още един, който да й казва какво трябва или не трябва да прави, особено когато започна да привлича вниманието на юношите. Те се препъваха винаги когато се озовеше близо до тях, а гласовете им изневеряваха, когато се опитваха да я заговорят. Тя им се усмихваше нежно и коварно, за да се изчервят, и упражняваше всички номера на флиртуването, които използваше и Клоуи - звънкия смях, изящното накланяне на главата, косите погледи. Всеки от тях работеше.
Ерата на Водолея намери своята принцеса. Момичешките дрехи на Франческа отстъпиха пред рокли с индийски шалове и многоцветни мъниста, нанизани на копринени върви. Накъдри косата си, продупчи ушите си и се гримираше професионално, за да уголеми очите си, докато сякаш не започваха да запълват цялото й лице. Върхът на главата й едва достигаше веждите на майка й, когато за голямо свое разочарование спря да расте. Но за разлика от Клоуи, която все още пазеше останките от закръгленото дете дълбоко в себе си, Франческа никога не бе имала причина да се съмнява в собствената си красота. Тя просто съществуваше, това бе всичко - като въздуха, светлината и водата. Точно като Мери Куонт, за бога! Докато стане на седемнайсет, дъщерята на Блек Джак Дей вече беше легенда.