Еван Вариън се появи отново в живота й една вечер в „Анабел“. Тя и момчето, с което беше на среща, си тръгваха, за да отидат до „Бялата кула“ за баклава и тъкмо минаваха край стъкленото отделение, което отделяше дискотеката от трапезарията на „Анабел“. Дори в модната атмосфера на най-популярния клуб в Лондон пурпурният кадифен ансамбъл от сако с подплънки на раменете и панталон на Франческа предизвикваше доста внимание, тъй като беше забравила да сложи блуза под отвореното сако с дълбоко У-образно деколте и седемнайсетгодишните й гърди изпъкваха съблазнително под мястото, където реверите се събираха. Ефектът ставаше още по-изкусител ен заради късата й прическа ала Туиги, с която изглеждаше като най-еротичното момче в Лондон.
- И това ако не е моята малка принцеса. - Звучният глас прокънтя в идеални тонове, модулирани така, че да бъдат чути и в най-далечните кътчета на Националния театър. - Изглежда, е пораснала и готова да завладее света.
Като се изключеха шпионските филми за Булет, Франческа не беше виждала Еван Вариън от години. Сега, докато се завърташе с лице към него, се почувства, все едно се сблъсква с образа му от екрана. Той носеше същия костюм от „Савил Роу“, който му стоеше безупречно, същата бледосиня риза и ръчно изработени италиански обувки. От последната им среща на борда на „Кристина“ слепоочията му бяха посребрели и сега косата му беше консервативно подстригана от професионалист.
Кавалерът й за вечерта, един баронет, който тъкмо се беше прибрал от „Итън“, неочаквано започна да изглежда млад като теле сукалче.
- Здравей, Еван - каза тя и се усмихна на Вариън едновременно високомерно и пленително.
Той пренебрегна очевидното нетърпение на русата красавица, увиснала на ръката му, докато изучаваше пурпурния кадифен костюм на Франческа.
- Малката Франческа. Последния път, когато те видях, не носеше толкова много дрехи. Доколкото си спомням, беше по нощница.
Други момичета може би щяха да се изчервят, но те не притежаваха бездънната самоувереност на Франческа.
- Наистина ли? Забравила съм. Забавно е, че ти си спомняш. - И после, понеже вече беше решила да привлече зрялото внимание на изтънчения Еван Вариън, тя кимна на придружителя си и му позволи да я отведе.
Вариън й позвъни на следващия ден и я покани да вечерят заедно.
- В никакъв случай - изпищя Клоуи, като скочи от лотосовата поза по средата на килима в приемната, където се отдаваше на медитация два пъти дневно, освен в понеделник, когато си епилираше краката. - Еван е с двайсет години по-възрастен от теб и е печално известен плейбой. За бога, той вече е имал четири съпруги! Категорично забранявам да се забъркваш с него.
Франческа въздъхна и се протегна.
- Извинявай, мамо, но това е свършен факт. Той ме срази.
- Бъди разумна, скъпа. Достатъчно е стар, за да ти е баща.
- Бил ли ти е любовник?
- Разбира се, че не. Знаеш, че двамата не се разбирахме.
- Тогава не знам какви възражения би могла да имаш.
Клоуи я молеше и убеждаваше, но Франческа не я послуша.
Беше уморена да я третират като дете. Беше готова за истинско приключение - сексуално приключение.
Няколко месеца по-рано беше направила страхотно изпълнение, като настоя Клоуи да я заведе на лекар, за да й изпише противозачатъчни хапчета. Първоначално Клоуи се възпротиви, но бързо промени решението си, когато се натъкна на Франческа, впита в страстна прегръдка с млад мъж, който бе пъхнал ръце под полата й. Оттогава всяка сутрин едно такова хапче се появяваше със закуската на Франческа, за да бъде церемониално погълнато.
Франческа не беше казала на никого, че до този момент от хапчетата нямаше полза, нито пък бе позволила на някой да забележи, че девствеността й я притеснява. Всичките й приятели говореха толкова хладнокръвно за сексуалните си преживявания, че тя бе ужасена, че могат да открият лъжите й за нейните собствени. Ако някой разбереше какво абсолютно дете беше, тя бе сигурна, че ще да загуби позициите си като най-модния член на лондонската младежка сцена.
С упорита решителност сведе сексуалността си просто до въпрос на социална позиция. Така беше по-лесно, тъй като социалната позиция бе нещо, което разбираше, докато самотата вследствие на ненормалното й детство и болезнената нужда от дълбока връзка с друго човешко същество само я смущаваше.
Въпреки решимостта си да изгуби своята девственост, обаче Франческа се сблъска с неочаквано препятствие. Беше прекарала толкова голяма част от живота си с възрастни, че не се чувстваше удобно с връстниците си, дори с онези обожаващи я момчета, които я следваха навсякъде като кучета. Разбираше, че за да прави секс, трябва да има известно доверие на партньора си, а не можеше да си представи да вярва на тези незрели момчета. Когато съзря Еван Вариън в „Анабел“, отговорът на дилемата й стана очевиден. Кой щеше да я преведе по-добре през тези крехки последни порти към зрелостта от най-опитния мъж на света? Не направи никаква връзка между това, че избра Еван да е първият й любовник, и предишния й избор да й е баща.