И така, пренебрегвайки протестите на Клоуи, Франческа прие поканата на Еван за вечеря в „Мирабел“ през следващия уикенд. Седнаха на маса близо до един от малките парници със свежите цветя на ресторанта и си поръчаха агнешко, пълнено телешко и трюфели. Той докосваше пръстите й, накланяше глава с внимание, когато тя говореше, и й казваше, че е най-красивата жена в заведението. Франческа обмисли този доста изтъркан комплимент, но той я изпълни с доволство, особено след като екзотичната Бианка Джагър гризеше някакъв омар пред една от покритите с гоблени стени в другия край на салона. След вечерята отидоха в „Лейт“, за да хапнат силен лимонов мус и желирани ягоди, и после в кенсингтънския дом на Вариън, където той й изсвири една мазурка на Шопен на рояла във всекидневната и я целуна незабравимо. И все пак, когато се опита да я поведе нагоре по стълбите към спалнята си, тя се дръпна.
- Може би друг път - каза безгрижно. - Не съм в настроение. -Ней хрумна да му каже, че би й харесало много повече, ако той просто я прегърне или погали косата й, или й позволи да се сгуши до него. Вариън не хареса отказа й, но тя оправи настроението му с дръзка усмивка, която обещаваше бъдещи удоволствия.
Две седмици по-късно Франческа се насили да се изкачи с него по извитото двойно стълбище край пейзажа от Констабъл и една отоманка, да мине през сводестия вход и да влезе в пищно украсената спалня в стил „Луи XIV“.
- Много си сочна - каза й той, излизайки от дрешника си в кафяво-син копринен халат със сложно изписан монограм ЛЗ на джобчето, очевидно костюм, който бе придобил от последния си филм. Приближи се към нея с протегната ръка да погали гърдите й над хавлията, с която се беше увила, след като се беше съблякла в банята. - Красота като гръд на гълъбица, нежна като утрото и сладка като майчино мляко - изрецитира Еван.
- Това от Шекспир ли е? - попита Франческа нервно. Щеше й се да не си бе слагал толкова силен одеколон.
Той поклати глава.
- Това е от „Сълзите на мъртъвците“, точно след като промушвам сърцето на руския шпионин с писалката. - Прокара пръсти по извивката на врата й. - Може би сега е време да отидеш в леглото.
Франческа не искаше да прави нищо подобно - дори не беше сигурна, че харесва Еван Вариън - но беше стигнала твърде далеч, за да се откаже, без да се унижи, така че изпълни молбата му. Матракът изскърца, когато легна на него. Защо матракът му скърцаше? Защо стаята беше толкова студена?
Без предупреждение, Еван падна върху нея. Притеснена, тя се опита да го отблъсне, но той мърмореше нещо в ухото й, докато се бореше с хавлията.
- О... спри! Еван...
- Моля те, скъпа, прави каквото ти кажа...
- Махни се от мен! - В гърдите й забушува паника. Тя заблъска рамото му, когато хавлията започна да се свлича.
Той отново измърмори нещо, но в паниката си тя чу само част от думите.
- ...ме възбужда - прошепна той и разтвори халата си.
- Чудовище! Махай се! Остави ме. - Докато крещеше, тя сви ръце в юмруци и започна да го налага по гърба.
Той разтвори краката й с коленете си.
- ...само веднъж и ще спра. Наречи ме по име само веднъж.
- Еван!
- Не! - В нея се отъркваше някаква ужасна твърдост. - Наречи ме... Булет.
- Булет?
В мига, в който думата се отрони от устните й, той проникна в нея. Франческа изпищя, когато я заля остра, гореща болка, и после, преди да успее да изкрещи втори път, той започна да трепери.
- Свиня такава - изхлипа тя истерично, удряше гърба му и се опитваше да го ритне с прикованите си крака. - Ужасна мръсна свиня. - Със сила, която не подозираше, че притежава, тя най-накрая го изблъска от себе си и скочи от леглото, повличайки покривалото, за да скрие голото си покорено тяло. -Ще накарам да те арестуват - изплака, докато сълзите се стичаха по бузите й. - Ще те накажат за това, проклет перверзник.
- Перверзник? - Той загърна халата си и стана от леглото, гърдите му все още се повдигаха тежко. - Не бих избързвал с определенията, Франческа - каза хладно. - Ако ти не беше толкова посредствена любовница, нищо подобно нямаше да се случи.
- Посредствена! - Обвинението я порази толкова много, че почти забрави за пулсиращата болка между краката и отвратителната лепкавост по бедрата си. - Посредствена? Ти ме нападна!