След като оформи косата си в небрежен безпорядък, тя си сложи няколко кристални колиета на „Тина Чоу“ около врата. Макар че имаше повече вяра в собствените си сили, отколкото в мистичните такива на модните бижута на Тина, реши, че не може да пренебрегне нищо, което би могло да й е от помощ в тази трудна вечер. Знаеше, че не е длъжна да ходи на вечеря с Дали - дори не се налагаше да си е вкъщи, когато той дойдеше - но искаше отново да го види. Просто така.
Чу Консуело да отваря входната врата и почти припадна от напрежение. Насили се да изчака в стаята си няколко минути, докато се почувства по-спокойна, но само се изнерви още повече, така че отиде в хола да поздрави Дали.
Той носеше увит пакет, стоеше край камината и се любуваше на червения динозавър, окачен над нея. Обърна се при звука на стъпките й и я огледа. Тя забеляза добре скроения му сив костюм, подходящата риза с френски ръкавели и тъмносинята вратовръзка. Никога не го беше виждала в костюм и тайно очакваше, че ще започне да разкопчава яката си и да сваля вратовръзката. Той не направи нищо такова.
Погледът му обходи минижупа, зеленото сатенено бюстие, след което поклати глава с възхищение.
- По дяволите, Франси, облечена като проститутка, изглеждаш по-добре от всяка друга жена, която познавам.
Искаше й се да се разсмее, но изглеждаше по-благоразумно да отвърне със сарказъм.
- Ако някой от старите ми проблеми със суетата някога отново се появи, напомни ми да прекарам с теб пет минути.
Дали се ухили, после се приближи до нея и я целуна леко по устните. Тя усети лек дъх на дъвка. Кожата на врата й настръхна.
Той я погледна право в очите и каза:
- Ти си най-красивата жена на света и го знаеш.
Франческа бързо се отдръпна от него. Дали започна да се оглежда из хола, а погледът му скачаше от оранжевия винилов пуф на Теди към огледалото в стил „Луи XVI“.
- Тук ми харесва. Наистина изглежда уютно.
- Благодаря - отвърна Франческа малко сковано, докато все още се опитваше да преглътне факта, че отново се срещаха и че той изглеждаше доста по-спокоен от нея. Какво щяха да си говорят цяла вечер? Нямаха абсолютно нищо за споделяне, което да не беше противоречиво, притеснително или емоционално експлозивно.
- Теди тук ли е? - Той прехвърли опакования предмет от лявата в дясната си ръка.
- В стаята си е. - Не виждаше смисъл да му обяснява, че Теди беше получил пристъп, когато му каза, че Дали ще идва.
- Можеш ли да го помолиш да дойде тук за минутка?
- Аз... съмнявам се, че ще е толкова лесно.
Върху лицето му падна сянка.
- Тогава ми покажи коя е неговата стая.
Тя се поколеба за момент, после кимна и го поведе по коридора. Теди седеше зад бюрото си и си играеше с една количка.
- Какво искаш? - попита той, когато вдигна поглед и видя Дали да стои зад Франческа.
- Донесох ти нещо. Нещо като закъснял коледен подарък.
- Не го искам - тросна се мрачно Теди. - Мама ми купува всичко, от което се нуждая.
Той бутна количката зад ръба на бюрото и я остави да се разбие на килима. Франческа го погледна предупредително, но Теди се престори, че не забелязва.
- В такъв случай защо не го дадеш на някой твой приятел? -Дали се приближи и остави пакета на бюрото на Теди.
Той го погледна с подозрение.
- Какво има вътре?
- Може би чифт каубойски ботуши.
Нещо в очите на Теди проблясна.
- Каубойски ботуши? Скийт ли ги праща?
Дали поклати глава.
- Скийт ми изпрати някои неща - обяви Теди.
- Какви неща? - попита Франческа.
Теди сви рамене.
- Пърдяща възглавница и разни други.
- Много мило от негова страна - отвърна тя и се зачуди защо Теди не й беше споменал за това.
- Суитшъртът стана ли ти? - попита Дали.
Теди се изправи в стола си и се взря разтревожено в него. Франческа изгледа и двамата с любопитство, чудейки се за какво говорят.
- Стана ми - отвърна Теди с толкова тих глас, че едва се чуваше.
Дали кимна, докосна леко косата му, после се обърна и излезе.
В таксито и двамата мълчаха. Франческа се беше сгушила във велурената яка на сакото си, а Дали се взираше в шофьора. Беше отклонил въпросите, които тя му зададе за историята с Теди, и макар че не й се нравеше, Франческа не го притисна повече.
Таксито спря пред „Лютес“. Тя беше изненадана, а после и нелогично разочарована. Макар че това бе вероятно най-добрият ресторант в Ню Йорк, Франческа не можеше да не си помисли, че Дали очевидно се опитва да я впечатли. Защо не беше избрал някое заведение, където щеше да се чувства на място, а не този ресторант, който бе толкова очевидно чужд на природата му? Той задържа вратата пред нея, а после взе сакото й и го остави на гардероба. Франческа си представи неловката вечер, която ги очакваше, докато се опитва да му обясни менюто и винения лист, без да нарани мъжкото му его.