Той завърза колана си и я погледна враждебно.
- Колко ще се забавляват всички, когато им кажа, че красивата Франческа Дей е фригидна.
- Не съм фригидна!
- Разбира се, че си фригидна. Любил съм се със стотици жени, а ти си първата, която се оплаква. - Той тръгна към позлатения комод и си взе лулата. - Боже, Франческа, ако само знаех, че си такава ужасна смотанячка, нямаше да се занимавам с теб.
Франческа избяга в банята, намъкна дрехите си и изхвърча от къщата. Принуди се да потисне осъзнаването, че е била изнасилена. Беше се случило ужасно недоразумение и тя просто щеше да го забрави. Все пак тя беше Франческа Серитела Дей. Не можеше да й се случи нищо наистина ужасно.
Новият свят
3
Далас Фримонт Бодин веднъж бе казал на репортер от „Спортс Илюстрейтид“, че разликата между професионалните голф играчи и другите превъзнасяни спортисти е главно в това, че първите не плюят. Освен ако не са от Тексас, в този случай те правят каквато глупост им харесва.
Тексаският голф стил беше една от любимите теми на Дали Бодин. Когато и да станеше въпрос за това, той заравяше ръка в русата си коса, пъхаше къс дъвка в устата и казваше:
- Говорим за истински тексаски голф, нали разбирате... не за онази модна простотия на ПГА5. Земен и мръсен, който запраща топката във вятъра през урагана, забожда я на шест инча от знаменцето върху прогореното обществено игрище, построено точно до междущатската магистрала. И не се брои, освен ако не го направиш с очуканата петица, която си изкопал от бунището като дете и си запазил само защото ти е готино да я гледаш.
Докъм есента на 1974 година Дали Бодин си бе извоювал име сред спортните журналисти като мъжа, който ще внесе така необходимата глътка свеж въздух в прашасалия свят на професионалния голф. Изказванията му бяха цветисти, а необикновено красивата му тексаска външност стоеше добре на кориците. За жалост, Дали имаше лошия навик да бъде отстраняван заради ругатни към официалните лица или заради контакти с нежелани особи, така че невинаги беше на разположение, когато нещата в лагера на пресата забуксуваха. Но всичко, което един репортер трябваше да направи, за да го намери, бе да попита местните за името на най-долнопробния кънтри бар в областта и в девет от десет случая Дали се оказваше там заедно със своя кади6 Кларънс Купър - Скийт, и три или четири бивши гимназиални красавици, успели да се изплъзнат от съпрузите си за вечерта.
- Бракът на Сони и Шер със сигурност е в беда - каза Скийт Купър, изучавайки един брой на списание „Пийпъл“ на светлината на отворената жабка. Погледна към Дали, който държеше с една ръка волана на своя буик „Ривиера“, а в другата крепеше стиропорена чаша кафе. - Да, сър - продължи Скийт. - Мен ако питаш, малката Частити Боно скоро ще се сдобие с доведен баща.
- Как разбра? - Дали не се интересуваше, но светлината на фаровете в насрещната лента и хипнотичният ритъм на прекъснатата осева линия на шосе 1-95 го приспиваха, а все още не бяха дори близо до щатската граница на Флорида. Погледна към часовника в осветеното табло на колата и видя, че е почти четири и половина. Оставаха три часа до началото на квалификациите за „Ориндж Блосъм Оупън“. Едва щеше да има време да си вземе душ и да изгълта няколко хапчета, за да се разсъни. Помисли си за Мечката, който вероятно вече беше в Джаксънвил и спеше в най-добрия апартамент на мистър Мариот.
Скийт захвърли „Пийпъл“ на задната седалка и взе брой на „Нешънъл Инкуайърър“.
- В интервютата си Шер започва да говори за това, колко много уважава Сони. Ето как разбрах, че скоро ще скъсат. Знаеш толкова добре, колкото и аз, че когато една жена започне да говори за „уважение“, е по-добре да си наемеш добър адвокат.
Дали се разсмя и после се прозя.
- Мамка му, Дали - възкликна Скийт, като видя как скоростомерът запълзя от седемдесет и пет към осемдесет. - Защо не пропълзиш отзад да поспиш? Нека аз да покарам малко.
- Ако сега заспя, няма да се събудя до следващата неделя, а трябва да се квалифицирам за тая глупост, особено след днес. - Тъкмо бяха приключили последния кръг на „Садърн Оупън“, където Дали бе отбелязал катастрофалните 79 - със седем удара над пара7 - нещо, което не възнамеряваше да му се случи отново. - Не вярвам да имаш брой на „Голф Дайджест“ сред всички тия боклуци.
- Знаеш, че не чета подобни неща. - Скийт обърна на втора страница на „Инкуайърър“. - Искаш ли да чуеш нещо за Джаки Кенеди или за Бърт Рейнолдс?
Дали изръмжа, после завъртя копчето на радиото. Макар че самият той обичаше рокендрол, се опита да намери станция с кънтри заради Скийт. Най-доброто, което откри, беше Крие Кристоферсън, който се беше продал на Холивуд, така че вместо това пусна новините.