- И аз. - Тя го целуна отново, затвори очи и се наслади на замайващото усещане да е край него.
- Откъде намери тези обеци? От железарията ли?
- Това не са обеци - тросна му се надменно тя и се облегна. - Според човека, който ги създава, това са свободни абстракции на концептуализирана тревога.
- Без майтап. Е, надявам се, че си ги подложила на екзорсизъм, преди да си ги сложиш.
Франческа се усмихна, неговите очи сякаш изпиваха лицето й, косата й, формата на гърдите й под кашмирената блуза. Кожата й започна да се затопля. Смутена, тя отметна косата от лицето си. Обеците й се разлюляха. Дали се подсмихна, сякаш можеше да види всеки от еротичните образи, които проблясваха в главата й. После се отпусна на своето място, а синьото му спортно сако се разтвори над ризата. Въпреки усмивката му, тя забеляза, че изглежда уморен и разтревожен. Реши да отложи добрите новини за договора си, докато не разбере какво го притеснява.
- Теди гледа ли турнира? - попита я той.
- Да.
- И какво каза?
- Не много. Носеше каубойските ботуши, които му подари, и онзи невероятно отвратителен суитшърт, който не вярвам, че ти си купил.
Дали се разсмя.
- Обзалагам се, че той го харесва.
- Тази вечер го облече върху пижамата си.
Той отново се усмихна. Сервитьорът дойде и насочиха вниманието си към черната дъска, на която бе изписан специалитетът за деня. Дали избра пиле с чили и гарнитура от печен боб. Франческа не беше гладна, когато пристигна, но вкусните миризми в ресторанта възбудиха апетита й и реши да поръча гриловани скариди и малка салата.
Дали си поигра със солницата, изглеждаше малко по-спокоен.
- Бяха объркали разположението на флагчетата, иначе щях да се справя по-добре. Това ме дезориентира. А и зрителите вдигаха много повече шум, отколкото обикновено. Един кучи син щракна с фотоапарата си точно когато замахвах. По дяволите, мразя това.
Франческа се изненада, че той изпитваше необходимост да й се обяснява, но вече познаваше добре професионалната му кариера, за да вярва на тези извинения. Поговориха малко за Теди, после той я помоли да се освободи от ангажименти през следващата седмица.
- Ще поостана за няколко дни в града. Искат да ми дадат няколко урока за това, как да се оправям с техниката.
Тя го изгледа остро, а доброто й настроение се изпари.
- Ще приемеш работата на коментатор, която ти предлагат, така ли?
Той избегна погледа й.
- Утре моят кръвопиец ще ми донесе договора за подпис.
Храната им пристигна, но Франческа бе загубила апетит.
Това, което Дали се канеше да направи, не беше правилно - бе по-неправилно, отколкото той, изглежда, осъзнаваше. Около него витаеше атмосфера на поражение и тя не понасяше факта, че не я поглежда. Порови в скаридите си с вилицата, но не можа да се сдържи.
- Дали, би трябвало поне да завършиш този сезон. Не ми харесва идеята да напуснеш така, когато „Класик“ е само след седмица.
Видя напрежението в челюстта му, той се взря в някаква точка на сантиметри над главата й.
- Рано или късно, ще трябва да оставя стиковете. Моментът е подходящ колкото и всеки друг.
- Някой ден кариерата на телевизионен коментатор ще е чудесна за теб, но ти си само на трийсет и седем. На твоята възраст, а дори и над нея, много голф играчи все още участват на големите турнири. Виж какво направи Джак Никлаус на „Мастърс“ миналата година.
Очите му се присвиха и той най-сетне я погледна.
- Знаеш ли какво, Франси, харесвах те много повече, преди да се превърнеш в проклет голф експерт. Хрумвало ли ти е, че вече достатъчно много хора ми дават съвети как да играя и че изобщо не ми трябват още?
Предпазливостта й нашепваше, че е разумно да отстъпи, но тя не можеше да го направи, не и когато усещаше, че става въпрос за нещо важно. Поигра си със столчето на чашата си и после му хвърли враждебен поглед.
- Ако бях на твое място, щях да спечеля „Класик“, преди да се откажа да играя.
- О, щеше, така ли? - Малко мускулче потрепна на челюстта му.
- Щях. - Тя снижи глас, докато стана едва доловим шепот, и го погледна право в очите. - Щях да спечеля турнира, просто за да съм сигурна, че мога.
Ноздрите му потръпнаха.
- Тъй като едва ли знаеш разликата между драйвър и айрън, ще ми е страшно интересно да те гледам как го правиш.
- Не говорим за мен. Говорим за теб.
- Понякога, Франческа, говориш най-големите глупости, които някога съм чувал да произнася жена. - Той захвърли вилицата си, погледна я и около устата му се оформиха тънки, прави линии. - За твое сведение „Класик“ е един от най-трудните турнири на годината. Игрището е убийствено. Ако не улучиш грийна в правилната точка, можеш да преминеш от бърди до боги, без дори да разбереш. Имаш ли някаква представа кой участва в „Класик“ тази година? Най-добрите проклети голф играчи в света. Грег Норман ще е там. Казват му Голямата бяла акула, и не заради бялата му коса, а защото обича вкуса на кръвта. Бен Креншоу ще играе, неговият път е най-добрият от всички. Да не споменавам и Фъзи Зелър. Старият Фъзи пуска майтапи и се държи така, все едно е на неделна разходка в гората, но през цялото време пресмята колко дълбок гроб да ти изкопае. А и твоята дружка Севе Балестерос ще се появи, мърморейки под нос на испански и минавайки през всеки, който му се изпречи на пътя. После стигаме до Джак Никлаус. Макар че е на четиресет и седем, той все още е способен да издуха всеки от нас. Никлаус дори не е човек, Франси.