- И накрая идва Далас Бодин - каза тя тихо. - Далас Бодин, който е изпълнявал някои от най-добрите откриващи кръгове в голф турнирите, но накрая винаги отпада. Каква е причината, Дали? Не искаш ли победата достатъчно силно?
Нещо в него сякаш се пречупи. Той издърпа салфетката от скута си и я метна на масата.
- Да се махаме от тук. Вече не съм гладен.
Франческа не помръдна. Вместо това обви ръце около тялото си, вирна брадичка и мълчаливо го предизвика да я помести. Щеше да го накара да изплюе камъчето веднъж завинаги -дори ако заради това го загубеше.
- Никъде няма да ходя.
Точно в този момент Дали Бодин, изглежда, най-накрая осъзна онова, което беше доловил смътно, когато видя как блестящите диамантени обеци изхвърчат в кариерата. Той най-накрая осъзна колко силна е волята й. От месеци беше избирал да пренебрегва дълбоката интелигентност, която проблясваше в котешко зелените й очи, стоманената решителност, скрита зад дръзката усмивка, неукротимата сила на жената, която седеше срещу него, облечена толкова абсурдно с фриволна театралност. Беше си позволил да забрави, че тя бе дошла в тази страна без нищо, дори без характер, че бе успяла да осъзнае всяка от слабостите си и да я преодолее. Беше си позволил да забрави, че тя се е превърнала в шампион, докато той беше още само състезател.
Дали осъзна, че Франческа нямаше никакво намерение да напуска ресторанта, и чистата сила на волята й ще го препъне. Изпита миг на паника, сякаш беше отново дете и юмрукът на Джейси се бе засилил към него. Почувства Мечката да диша във врата му.
Внимавай, Бодин. Тя те хвана.
И така направи единственото, което можеше, единственото, което можеше да разсее тази необуздана, властна малка жена, преди да го разкъса.
- Франси, кълна се, че толкова ми развали настроението, че обмислям да променя плановете си за вечерта.
Той скришно плъзна салфетката отново в скута си.
- О? И какви бяха плановете ти?
- Цялото това натякване почти промени решението ми, но... какво пък, предполагам, че въпреки това ще те помоля да се омъжиш за мен.
- Да се омъжа за теб?
Челюстта на Франческа увисна от изумление.
- Защо не? Нямаше причини да не го правя, поне допреди няколко минути, когато се превърна в такава мърморана.
Франческа се облегна в сепарето, обзета от ужасното усещане, че нещо в нея се пречупва.
- Не може да изплюваш предложения за брак просто така -каза тя, разтреперана от гняв. - С изключение на едно деветгодишно момче, ние двамата нямаме нищо общо.
- Е, не съм толкова сигурен в това. - Дали бръкна в джоба на сакото си и измъкна малка кутийка. Протегна я към нея, отвори капака с палец и разкри изящен пръстен с диамант. -Купих това от един човек, съученик от гимназията, но помислих, че ще е честно да ти спомена, че той беше неволен гост на щата Тексас, след като влезе в „Пигли Уигли“19 с пищов в ръката. Та той ми разказа, че в затвора открил Исус, затова не смятам, че пръстенът е краден. Но предполагам, че не мога да съм сигурен за подобни неща.
Франческа, която вече беше забелязала отличителната синя опаковка на „Тифани“, почти не обърна внимание на думите му. Защо не беше споменал нищо за любов? Защо правеше това?
- Дали, просто не мога да приема този пръстен. Аз... не мога да повярвам, че наистина ми предлагаш. - Тъй като не знаеше как да каже това, което наистина мислеше, изброи всички логически спънки между тях. - Къде ще живеем? Моята работа е в Ню Йорк, твоята е навсякъде. И за какво ще си говорим извън спалнята? Само заради това, че... между нас прехвърчат искри, не означава, че ще можем да създадем заедно дом.
- Божичко, Франси, правиш всичко толкова сложно. С Холи Грейс бяхме женени петнайсет години, а имахме дом само в началото.
В главата й започна да се надига черен буреносен облак.
- Това ли искаш? Още един брак като този е Холи Грейс? Ти ще си живееш твоя живот, а аз моя и на всеки няколко месеца ще се събираме, за да гледаме футбол и да си организираме състезания по плюене. Няма да ти бъда другарче, Далас Бодин.