- Забрави - рече той студено, побеснял от гняв. - Не те искам. Не бих те взел, дори да си опакована като подарък.
- О, напротив, искаш ме. И не просто заради Теди. Искаш ме толкова силно, че това те плаши. Но се страхуваш да се бориш. Шубе те е да заложиш на нещо от страх, че главата ти отново ще бъде потопена в тоалетната. - Тя се наведе леко напред, подпирайки се с една ръка на масата. - Реших да се омъжа за теб, Дали. - Тя го гледа дълго и преценяващо. - Ще се омъжа за теб в деня, в който спечелиш „Юнайтед Стейтс Класик“.
- Това е най-тъпото...
- Ще трябва да спечелиш, копеле - изсъска тя. - Не трето, не второ, а първо място.
Той се изсмя презрително и несигурно.
- Ти си луда.
- Искам да знам от какво тесто си замесен - отвърна Франческа презрително. - Искам да знам дали си достатъчно добър за мен, достатъчно добър за Теди. От дълго време не съм се примирявала с второто място и няма да започна да го правя и сега.
- Имаш страхотно високо мнение за това, колко струваш.
Тя хвърли салфетката си в гърдите му.
- Абсолютно си прав. Ако искаш да ме получиш, ще трябва да ме спечелиш. А аз не съм евтина, господинчо.
- Франси...
- Положи трофея в краката ми, проклет кучи сине, или не си прави труда да ме доближаваш отново!
Тя грабна чантата си, мина край стреснатите посетители на предните маси и изхвърча през вратата. Нощта беше застудяла, но гневът й гореше толкова силно, че не усещаше студа. Вървеше по тротоара, тласкана от ярост, болка и страх. Очите й пареха и не успяваше да премигне достатъчно бързо, за да сдържи сълзите си. Две блестящи капчици се събраха върху покритите й с водоустойчив туш мигли. Как можа да се влюби в него? Как позволи това абсурдно нещо да се случи? Зъбите й започнаха да тракат. Почти единайсет години не беше чувствала нищо повече от силна привързаност към неколцина мъже, бегло подобие на любов, която се изпаряваше почти толкова бързо, колкото се и появяваше. Но сега, точно когато животът й се подреждаше, отново беше позволила на един второкласен голф играч да разбие сърцето й.
Прекара следващата седмица с осъзнаването, че нещо ярко и чудесно си е отишло от живота й. Какво беше направила? Защо го предизвика толкова жестоко? Не беше ли половин торта по-добра от нищо? Но знаеше, че не може да се задоволи с половината, а не искаше и Теди да живее по този начин. Дали трябваше да започне да поема рискове или щеше да е безполезен и за двама им - човек, на когото не биха могли да разчитат. С всяка глътка въздух, която поемаше, тя оплакваше загубата на любимия си и на тяхната любов.
Следващия понеделник, докато наливаше на Теди чаша портокалов сок преди училище, тя се опита да намери утеха в мисълта, че Дали е толкова нещастен, колкото и тя. Но й беше трудно да повярва, че някой, който държи емоциите си така добре защитени, може да изпитва толкова дълбоки чувства.
Теди изпи сока си и после натъпка учебника по правопис в раницата си.
- Забравих да ти кажа. Снощи Холи Грейс се обади и ми каза да ти предам, че утре Дали ще играе на „Ю Ес Класик“.
Франческа тъкмо бе започнала да налива сок и за себе си, но рязко вдигна глава.
- Сигурен ли си?
- Така каза тя. Не виждам какво толкова има. Той пак ще се провали. И, мамо, ако получиш писмо от госпожица Пиърсън, не му обръщай внимание.
Каната с портокалов сок увисна във въздуха над чашата на Франческа. Тя затвори очи за момент, за да отклони мислите си от Дали Бодин и да се концентрира върху онова, което Теди й казваше.
- Какво писмо?
Теди закопча ципа на раницата си изцяло съсредоточен в действието, за да не се налага да я поглежда.
- Може да получиш писмо, в което се казва, че не използвам потенциала си...
- Теди!
- ...но не се тревожи. Крайният срок за социалния ми проект е другата седмица и съм планирал нещо толкова върховно, че госпожица Пиърсън ще ми напише милион шестици и ще ме моли да остана в класа й. Джери каза...
- О, Теди. Налага се да поговорим по въпроса.
Той грабна раницата си.
- Трябва да тръгвам, иначе ще закъснея.
Преди да успее да го спре, той излетя от кухнята и Франческа чу тръшването на входната врата. Искаше да се върне в леглото, да се завие презглава, за да може да мисли, но имаше насрочена среща за след час. В момента не можеше да помогне с нищо на Теди, но ако побързаше, щеше да има време да се отбие набързо в студиото, където се снимаше „Чайна Колт“, за да се увери, че той правилно е разбрал съобщението на Холи Грейс. Наистина ли Дали щеше да играе на „Ю Ес Класик“? Наистина ли думите й му бяха повлияли?
Холи Грейс вече беше заснела първата си сцена за деня, когато Франческа отиде при нея. В допълнение към разкъсаната при деколтето рокля, която разкриваше горната част на гърдите й, тя имаше и изкуствена синина на челото.