Франческа прескочи секретарката си и позвъни директно в спортния отдел за четвърти път този следобед.
- Как се справя? - попита тя, когато й отговори мъжки глас.
- Съжалявам, Франческа, но той загуби още един удар на седемнайсетата дупка, което го поставя с три удара над пара. Все пак това е само първи кръг и ако оцелее, има още три кръга, макар че това не е най-добрият начин за започване на турнира. - Тя стисна очи, докато мъжът продължаваше: - Разбира се, това, така или иначе, не е неговият тип турнири, знаеш го. „Класик“ е много напрегнат, силно зареден. Спомням си, когато Джак Никлаус владееше терена. - Тя едва го слушаше, докато говореше и си припомняше любимата си игра. - Никлаус е единственият голф играч в историята, който редовно побеждава на „Стария завет“. Година след година, от началото на 70-те до края на 80-те той идваше на „Класик“ и отнасяше всички, изминаваше феъруеите, като че ли ги притежаваше, караше малките грийнове да го молят за милост със свръхчовешките си пътове...
До края на деня Дали беше е четири удара над пара. Франческа се почувства разбита. Защо му беше причинила това? Защо му беше отправила това непосилно предизвикателство? Същата вечер у дома тя се опита да чете, но нищо не задържаше вниманието й. Захвана се да чисти килера, но пак не можеше да се концентрира. В десет вечерта започна да звъни на самолетните компании в опит да намери късен полет. После нежно събуди Теди и му каза, че двамата ще отидат на пътешествие.
Холи Грейс задумка по вратата на стаята им рано на следващата сутрин. Теди тъкмо беше станал, но Франческа крачеше из занемарената малка стая още от разсъмване. Това беше най-доброто, което успя да намери в града, който се пръскаше по шевовете от голф играчи и техните фенове. Тя почти се хвърли в прегръдките на Хол и Грейс.
- Слава богу, че си тук! Страхувах се, че нещо се е случило.
Холи Грейс остави куфара си до вратата и потъна уморено в най-близкия стол.
- Не знам защо ти позволих да ме въвлечеш в това. Снимките свършиха почти в полунощ и трябваше да хвана полет в шест сутринта. Спала съм само един час в самолета на път за насам.
- Съжалявам, Холи Грейс. Знам, че това е много гадно. Ако не смятах, че е важно, нямаше да те моля. - Тя донесе куфара й до леглото и го отвори. - Докато си вземаш душ, ще ти извадя чисти дрехи и Теди ще ти поръча закуска в кафенето. Знам, че е ужасно от моя страна да те пришпорвам така, но Дали започва след час. Вече получих пропуските. Само се увери, че ще види и двама ви веднага.
- Не разбирам защо ти не можеш да заведеш Теди да гледа играта - оплака се Холи Грейс. - Нелепо е да ме разкарваш през целия път до тук само за да придружа сина ти на голф турнир.
Франческа изправи Холи Грейс на крака и я бутна към банята.
- Точно сега се нуждая от сляпата ти вяра. Моля те! Четиресет и пет минути по-късно Франческа се отдалечи от вратата, като позволи на Холи Грейс и Теди да излязат, уверявайки се, че никой от хората, струпани на паркинга, не я беше разпознал. Знаеше колко бързо се разпространява подобна мълва, а нямаше намерение да допуска Дали да научи, че е наблизо, освен ако не станеше абсолютно наложително. Веднага щом двамата изчезнаха, тя се втурна към телевизора, за да е готова, когато отразяването на турнира започне.
Севе Балестерос водеше след първия кръг, така че Дали не беше в най-добро настроение, когато пристигна на грийна за тренировки. Харесваше Севе, преди Франческа да започне да прави коментари за това, колко добре изглежда. Сега се разстройваше само при вида на тъмнокосия испанец. Погледна към таблото и получи потвърждение на онова, което вече знаеше - предишния ден Джак Никлаус бе завършил с пет удара над пара, което означаваше по-лош кръг и от неговия собствен. Дали почувства гадничко задоволство. Никлаус остаряваше, годините най-накрая постигаха това, което хората не бяха успели - да сложат край на дългото властване на Златната мечка от Кълъмбъс, Охайо.
Скийт вървеше пред Дали до първия тий.
- Ей там има една малка изненада за теб - каза той и посочи наляво.
Дали проследи посоката на погледа му и се ухили, когато забеляза Холи Грейс, застанала зад въжетата. Тръгна към нея, но замръзна насред крачката си, когато разпозна Теди.