- ...Радикалният лидер от шейсетте Джери Яфе днес беше оправдан по всички обвинения за участието му в демонстрация във военновъздушната база „Нели“ в Невада. Според федералните власти Яфе, който спечели популярност по време на бунтовете през 1968 година на конвенцията на демократите в Чикаго, в последно време е насочил вниманието си към антиядрени дейности. Част от непрестанно смаляващата се група радикали от 60-те все още въвлечени в активистки каузи...
Дали не се интересуваше от стари хипита и врътна копчето с отвращение. После отново се прозя.
- Мислиш ли, че ако опитваш наистина упорито, ще можеш да ми почетеш от онази книга, която набутах под седалката?
Скийт се протегна и издърпа издание с меки корици на „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър, после я остави.
- Прегледах я преди няколко дни, когато беше излязъл с онази младичка брюнетка, дето все те наричаше „господин Бодин“. Проклетата книга няма смисъл. - Скийт затвори „Инкуайърър“. - Интересно ми е тя продължи ли да те нарича така и докато бяхте в мотела?
Дали завря една дъвка в устата си.
- След като си свали роклята, предимно мълчеше.
Скийт се изкиска, но това почти не промени изражението му. В зависимост от гледната точка, Кларънс Купър - Скийт беше благословен или прокълнат с лице, което го правеше същински двойник на Джак Паланс. Притежаваше същите застрашителни грозно-красиви черти, същия сплескан нос и малки тесни очички. Косата му беше тъмна и преждевременно посивяваща; носеше я толкова дълга, че трябваше да я връзва на конска опашка с гумен ластик, когато асистираше на Дали.
Но обикновено просто я оставяше да пада на раменете му и я прибираше с червена лента през челото, като истинския си идол, който не беше Паланс, а Уили Нелсън, най-големият разбойник в Остин, Тексас.
Скийт беше на трийсет и пет, с десет години по-възрастен от Дали. Бивш измамник, който бе лежал за въоръжен обир и беше решен да не повтори това преживяване. Край хората, които не познаваше, беше тих, предпазлив с всеки облечен в костюм, но безкрайно лоялен към онези, които обичаше, а човекът, когото обичаше най-много, бе Далас Бодин.
Дали беше открил Скийт припаднал на пода в тоалетната в порутена бензиностанция „Тексако“ на щатски път 180 край Кадо, Тексас. По това време беше на петнайсет, дългурест тийнейджър, висок метър и осемдесет, облечен в парцалива тениска и мръсни джинси, които разкриваха глезените му. Окото му беше насинено, кокалчетата му - ожулени, а челюстта му бе подута почти двойно от бруталния сблъсък, който щеше да се окаже последен, с баща му Джейси Бодин.
Скийт все още си спомняше как се взира в Дали от мръсния под и усилено се опитва да фокусира погледа си. Въпреки насиненото си лице, момчето, застанало в тоалетната, беше най-красивото дете, което бе виждал. Имаше гъста руса коса с по-светли нишки, искрящи сини очи, обрамчени от плътни, извити мигли, и уста, с която би се гордяла всяка елитна проститутка. Докато мозъкът на Скийт се проясняваше, той забеляза и сълзите, които се стичаха през мръсотията по бузите на момчето, както и навъсеното му войнствено изражение, което го предизвикваше да направи нещо.
Скийт се изправи с препъване и плисна вода върху лицето си.
- Тази тоалетна вече е заета, синко.
Момчето забоде палец в парцаливия джоб на дънките си и вирна подутата си брадичка.
- Да бе, заета. От смърдящо безполезно кучешко лайно.
С малките си очички и лице на Джак Паланс, Скийт не беше свикнал да го предизвикват дори големи мъже, камо ли някакво си дете, което едва ли се бръснеше и веднъж седмично.
- Белята ли си търсиш, момче?
- Вече си я намерих и предполагам, че още малко няма да ми навреди.
Скийт изжабури устата си и изплю водата в умивалника.
- Ти си най-тъпото дете, което съм виждал в живота си -промърмори той.
- Аха, ами ти също не изглеждаш много умен, кучешко лайно.
Скийт не се ядосваше лесно, но запоят му бе продължил почти две седмици и не беше в добро настроение. Изпъна се, замахна с юмрук и направи две несигурни крачки напред, решен да добави още към пораженията, които Джейси Бодин вече беше нанесъл. Момчето се запъна, но преди Скийт да успее да го удари, долнопробното уиски, което беше пил, го надви и той усети как мръсният бетонен под докосва омекналите му колене.
Събуди се на задната седалка на един студебейкър ’56 с лоша шумоизолация. Хлапето караше по щатски път 180 с една ръка на волана, докато другата висеше през прозореца и тактуваше в ритъма на „Сърф Сити“.