Севе Балестерос стоеше при въжетата и говореше с някого в тълпата, мургавата му кожа и изсечените скули привличаха вниманието на много ог жените, които съставяха публиката на Дали. Дали знаеше, че трябва да се тревожи повече от Севе, отколкото от Джак. Севе беше международен шампион, смятан от мнозина за най-добрия голф играч в света. Зарядът му беше могъщ, както на всички в турнира, и имаше свръхчовешка власт над грийновеге. Дали отклони вниманието си от Никлаус и се запъти да поздрави Севе - но спря насред движението си, когато го видя с кого говори.
Първоначално не повярва на очите си. Дори тя не можеше да е толкова зла. Застанала там, облечена в яркочервена рокля, която спокойно можеше и да е бельо, и усмихваща се на Севе, сякаш беше някакъв испански бог, бе самата Мис Каприз. Холи Грейс стоеше от едната й страна и изглеждаше нещастна, а Теди беше от другата. Франческа най-накрая откъсна вниманието си от Севе и погледна към Дали. Усмивката й беше студена като буца лед и толкова високомерна и изпълнена е превъзходство, че на Дали му се прииска да отиде при нея и да я разтърси. Тя вирна леко глава и сребърните й обеци проблеснаха на слънцето. Повдигна ръка, отметна кестенявите кичури от ушите си, наклони игриво глава - сваляше му се. Сваляше му се, за бога! Не можеше да повярва.
Дали се канеше да се втурне към нея, за да я удуши с голи ръце, но се наложи да се спре, защото Севе вече се приближаваше към него с протегната ръка, блестящи очи и латино чар. Дали се прикри зад фалшива тексаска усмивка и разтърси енергично ръката му няколко пъти.
Джак беше пръв. Дали беше толкова раздразнен, че едва осъзна, че Никлаус е приключил, докато не чу поздравленията на тълпата. Беше добър драйв - не толкова дълъг, колкото чудовищните удари от младостта му, но с идеална позиция.
На Дали му се стори, че вижда Севе да поглежда крадешком към Франческа, преди неговия тий. Гарвановочерната му коса блестеше на утринната светлина, като на испански пират, дошъл да плячкосва американските брегове и може би да си тръгне с част от местните жени. Стройното тяло на Севе се изви стегнато, докато замахваше със стика за дълъг драйв към центъра на феъруея, където топката се изтърколи на десет ярда до тази на Никлаус и спря.
Дали погледна скришом към загражденията и веднага съжали. Франческа ръкопляскаше на удара на Севе ентусиазирано, като се повдигаше на пръсти с червените си изрязани сандали, които не изглеждаха подходящи за извървяване дори на три дупки, камо ли на осемнайсет. Той грабна драйвъра от ръката на Скийт с лице, потъмняло като буреносен облак, и още по-мрачни чувства. Докато заемаше позиция, едва мислеше за това, какво прави. Тялото му премина на автопилот, докато се взираше надолу в топката и си представяше великолепното миловидно лице на Франческа, отпечатано точно върху логото на производителя. После я удари.
Дори не знаеше какво е направил, докато не чу поздравленията на Холи Грейс и зрението му не се проясни достатъчно, че да види как топката прелита двеста деветдесет и пет ярда и се търкулва доста зад драйва на Севе. Ударът беше страхотен и Скийт го тупна тържествуващо по гърба. Севе и Джак му кимнаха любезно. Дали се обърна към загражденията и почти се задуши от видяното. Франческа беше вирнала надменния си малък нос, сякаш се канеше да умре от скука, сякаш му казваше с префърцунения си маниер: „Това ли е наистина най-доброто, на което си способен?“.
- Отърви ме от нея - изръмжа под нос на Скийт.
Скийт бършеше драйвъра с кърпа и изглежда, не го чу. Дали се запъти към въжетата, а гласът му беше пълен с отрова, но достатъчно тих, така че да не го чуе никой друг освен Холи Грейс.
- Искам да се махнеш незабавно от игрището - каза той на Франческа. - Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш тук?
Тя отново му се усмихна високомерно.
- Просто ти напомням какво е заложено на карта, скъпи.
- Ти си луда! - избухна Дали. - В случай че си толкова глупава и не си се досетила, деля второто място с други трима в един от най-големите турнири на годината и не ми трябва подобно разсейване.
Франческа изпъна рамене, наведе се напред и прошепна в ухото му:
- Второто място не е достатъчно.
Дали реши, че няма съд на света, който би го осъдил за това, че я е удушил на място, но партньорите му вече бяха приключили с първия тий, предстоеше му нов удар и нямаше време за губене.
Следващите девет дупки той накара топката да моли за милост, нареждаше й да следва желанията му, наказваше я с всяка частица от силата си и всяко късче от решимостта си. Насочваше пътовете си с един уверен замах. Един-единствен - не два, не три! Всеки удар беше по-великолепен от предишния и всеки път той се обръщаше към зрителите, за да види как Холи Грейс говори припряно с Франческа и й обяснява магията на това, което той правеше, казваше на Мис Каприз, че в момента наблюдава как се пише историята на голфа. Но без значение какво правеше, без значение колко изумителни удари реализираше, колко героично играеше - всеки проклет път когато погледнеше към нея, Франческа сякаш казваше: „Това ли е най-доброто, кое го можеш?“.