Джак нямаше нищо против рисковете, но не беше спечелил всеки важен турнир на света с безразсъдна глупост и нямаше намерение да играе директно за флага, като направи самоубийствен удар на това езеро. Той се подготви за втори удар от лявата страна на езерото Хоган и красивият му замах запрати топката току до самия грийн. Тълпата нададе рев и после ахна, когато топката подскочи във въздуха и спря в края на грийна, на шейсет фута от пина. Шумът беше оглушителен. Никлаус бе направил забележителен удар, магически удар, удар за възможно бърди на дупката - удар, който му даваше шанс за победа!
Дали почувства във вените му да пропълзява отровна паника. За да се задържи наравно с Никлаус, трябваше да направи същия удар да запрати топката вляво от езерото и после тя да подскочи на грийна. Беше труден удар сам по себе си, а хилядите хора, които го гледаха от загражденията, милионите, седнали пред телевизионните екрани у дома, титлата на турнира, заложена на карта, и треперещите му ръце му даваха основания да смята, че няма да успее.
Севе запрати топката отляво на езерото, но тя не достигна грийна. Паниката все по-осезаемо се надигаше в гърлото на Дали, имаше чувството, че го задушава. Не можеше да го направи -просто не можеше! Огледа се наоколо, инстинктивно търсейки Франческа. Ето я, с вирната нагоре брадичка, с още по-високо вдигнат високомерен нос - предизвикваше го, дразнеше го...
И после, докато я гледаше, тя се промени. Повече не можеше да се преструва. Брадичката й се наведе, изражението й омекна, загледа го с очи, които проникваха право в душата му, очи, които разбираха паниката му и го умоляваха да я потисне. Заради нея. Заради Теди. Заради всички тях.
Ще я разочароваш, Бодин - подразни го Мечката. - Разочаровал си всички хора, които си обичал в живота си, и отново се готвиш да го направиш.
Устните на Франческа се раздвижиха и оформиха една-единствена дума. Моля.
Дали погледна към тревата, мислейки за всичко, което му беше казала Франси, и после тръгна към Скийт.
- Ще се целя направо във флага - каза той. - Ще ударя през езерото.
Изчака Скийт да му се разкрещи и да му каже, че е абсолютен глупак. Но той просто изглеждаше замислен.
- Ще трябва да покриеш двеста и шейсет ярда и топката да спре на място.
- Знам - отвърна Дали тихо.
- Ако направиш безопасен удар - около езерото - имаш добър шанс да си наравно с Никлаус.
- Уморен съм от безопасни удари - отвърна Дали. - Искам флага.
Джейси беше мъртъв от години и Дали нямаше какво да доказва на това копеле баща си. Франси беше права. Да не опита, беше по-лошо, отколкото да се провали. Погледна за последен път към Франческа, копнееше за уважението й повече, отколкото искаше всичко друго. Двете с Холи Грейс стискаха ръцете си, сякаш се приготвяха да скочат от ръба на бездна. Краката на Теди бяха омалели и той седеше на тревата, но решимостта не бе изчезнала от лицето му.
Дали фокусира цялото си внимание върху това, което трябваше да направи, опитвайки се да контролира прилива на адреналин, който можеше повече да му навреди, отколкото да му помогне.
Хоган не можа да покори езерото - прошепна му Мечката. - Защо мислиш, че ти ще успееш?
Защото го искам повече, отколкото Хоган някога го е искал - отвърна Дали. - Аз просто го искам повече.
Когато постави топката и зрителите осъзнаха какво се кани да направи, сред тях се разнесе невярващо мърморене. Лицето на Никлаус беше безизразно както винаги. Ако си мислеше, че Дали прави грешка, не го показа.
Никога няма да успееш - прошепна Мечката.
Само гледай - отвърна Дали.
Стикът му се стовари върху топката. Запрати я по висока, силна траектория в небето, която се отклони надясно, така че сякаш увисна над водата - над центъра на езерото, което беше повалило Бен Хоган и Арнолд Палмър, и толкова много други легенди. Топката летя през небето цяла вечност, но още не беше преодоляла езерото, когато се заспуска надолу. Зрителите задържаха дъха си, телата им замръзнаха на място, когато започна да се приземява. Дали стоеше като статуя и гледаше бавното зловещо движение. На земята лекият бриз размърда флага с номер 18, така че в цялата Вселена се движеха само топката и той.
От тълпата се разнесоха писъци и оглушителната звукова вълна удари Дали, щом топката му прескочи границите на езерото и падна на грийна, отскачайки леко, преди да спре напълно на три метра от флага.
Севе постави топката си на грийна за два пъта, после поклати глава обезсърчено и отстъпи към края на игрището. Героичния шестфутов път на Джак докосна дупката, но не падна в нея. Дали остана сам. Нужен му беше само един десетфутов път, но той беше изтощен, физически и умствено. Знаеше, че ако направи този път, ще спечели турнира, но ако пропуснеше, щеше да е наравно с Джак.