- Ами Джери? - попита Теди.
Дали се поколеба.
- Предполагам, че това се отнася и за Джери.
Теди вече не се чувстваше толкова замаян и пристъпи малко по-близо до защитните мрежи. Дали не беше толкова нетърпелив да се приближи до ръба, но го последва.
- Двамата с теб трябва да си поговорим за някои неща -каза той на Теди.
- Искам един Кинг Конг - заяви рязко момчето.
Дали видя, че той все още не е готов за разкритието, и преглътна разочарованието си.
- Трябва да те питам нещо.
- Не искам да говоря за това.
Теди инатливо преплете пръсти в мрежата.
Дали направи същото с надеждата, че ще се справи добре с предстоящото.
- Случвало ли ти се е да отидеш да играеш с приятел и когато пристигнеш у тях, да откриеш, че е направил нещо специално, докато те е нямало? Може би крепост или замък?
Теди кимна предпазливо.
- Може би е направил люлка или е построил писта за колите си?
- Или може би е направил хубав планетариум от найлонови торби и фенерче - прекъсна го Теди.
- Или планетариум от найлонови торби - бързо се поправи Дали. - Във всеки случай си погледнал планетариума и си помислил колко е страхотен, дори си завидял, дето сам не си го направил. - Дали пусна оградата и задържа погледа си върху Теди, за да е сигурен, че момчето го разбира. - И понеже завиждаш, вместо да кажеш на приятеля си колко страхотен планетариум е направил, ти вирваш нос и му казваш, че не е чак толкова страхотен, макар че това е стопроцентово най-хубавият планетариум, който някога си виждал.
Теди кимна бавно, заинтригуван, че един възрастен може да разбере подобно нещо. Дали положи ръка върху телескопа, който сочеше към Ню Джърси.
- Ето това се случи, когато те срещнах.
- Така ли? - попита удивен Теди.
- Видях едно дете, наистина страхотно дете, умно и смело, но аз не бях допринесъл с нищо, за да го възпитам такова, и ме обхвана завист. Така че, вместо да кажа на майка му: „Хей, отгледала си сама великолепно дете“, се държах, сякаш не мисля, че детето е толкова страхотно, и че щеше да е много по-добро, ако аз бях наоколо да й помагам. - Дали огледа лицето на Теди, опитвайки се да разчете по изражението му дали го разбира, но момчето не издаваше нищо. - Можеш ли да ме разбереш? -попита го накрая.
Друго дете би кимнало, но дете с айкю от сто шейсет и осем точки имаше нужда от време, за да поразмишлява върху казаното.
- Сега може ли да погледнем гумения Кинг Конг? - попита любезно Теди.
Церемонията край Статуята на Свободата се проведе в един хубав майски ден с ароматен бриз, кристално синьо небе и лениво прелитащи гларуси. Три моторни лодки, украсени с червени, бели и сини знамена, бяха прекосили залива към Либърти Айлънд същата сутрин и бяха акостирали на дока, където обикновено фериботът оставяше туристите. Но през следващите няколко часа тук нямаше да има туристи, а само неколкостотин души.
Лейди Свобода се извисяваше над специално построената платформа за церемонията върху моравата от южната страна на острова, близо до постамента. Обикновено публичните церемонии се провеждаха в оградената част зад статуята, но екипът на Белия дом бе сметнал, че мястото под лицето и с откритата гледка към залива ще е по-благоприятно за фотографите на пресата. Франческа, облечена в тъмнозелена рокля и със сако от копринен шантунг в слонова кост, седеше сред другите почетни гости, различни правителствени служители и представителя на Върховния съд. На катедрата президентът на САЩ говореше, а думите му отекваха през високоговорителите сред дърветата.
- Днес празнуваме всички, млади и стари, черни и бели, някои със скромен произход, други - родени в разкош. Имаме различни религии и различни политически възгледи. Но в сянката на великата Лейди Свобода всички сме равни, наследници на пламъка...
Сърцето на Франческа беше изпълнено с толкова радост, че щеше да се пръсне. Всеки участник можеше да покани двайсет гости и докато се взираше в своята разнообразна група, осъзна, че тези хора, които бе обикнала, представляват микрокосмоса на самата страна.
Дали носеше американския флаг, закачен на ревера на синия му костюм, от едната му страна седеше госпожица Сибил, а от другата - Теди и Холи Грейс. Зад гях Наоми се беше навела настрани и шепнеше нещо в ухото на съпруга си. Изглеждаше добре след раждането, но и нервна, без съмнение се тревожеше, че е оставила четириседмичното си бебе, макар и само за ден. И Наоми, и съпругът й носеха черни превръзки в знак на протест срещу апартейда. Нейтън Хърд седеше до Скийт Купър - интересна комбинация от личности според Франческа. От Скийт до края на редицата се виждаха само женски лица - бели и черни, някои с твърде много грим, но всички носещи искрата на надеждата за собственото си бъдеще. Това бяха бегълките на Франческа и тя беше трогната колко много от тях бяха пожелали да са с нея в този ден. Дори Стефан й се беше обадил от Европа сутринта, за да я поздрави, и тя бе приветствала новината, че напоследък е спечелил привързаността на красива млада вдовица на италиански индустриалец. Само Джери не беше уважил поканата й, защото бе отхвърлила последната му молба да го включи в предаването си.