Дали забеляза, че тя го гледа, и й се усмихна толкова интимно, че все едно беше произнесъл колко я обича. Въпреки повърхностните им различия, те бяха открили, че душите им са създадени една за друга.
Теди се беше притиснал към Холи Грейс вместо към баща си, но Франческа вярваше, че нещата скоро щяха да се наредят, и не позволи това да развали удоволствието й от деня. След седмица тя и Дали щяха да са женени и никога през целия си живот не се бе чувствала по-щастлива, отколкото бе сега.
Президентът се приготвяше за големия финал.
- Америка е страна на възможностите, дом на личната инициатива, както свидетелства успехът на почетните ни гости днес. Ние сме най-великата страна на света...
Франческа беше участвала в програми за бездомните в Америка, в програми срещу бедността и несправедливостта, расизма и сексизма. Познаваше всички недостатъци на страната, но в момента можеше само да се съгласи с тези думи. Америка не беше идеална страна, беше твърде често себична, насилствена и алчна. Но беше и страна, която често проявяваше голямото си сърце, макар че невинаги успяваше да подреди приоритетите си правилно.
Президентът приключи речта си и пожъна шумни овации, уловени от телевизионните камери, които щяха да я излъчат по новините през деня. После представителят на Върховния съд пристъпи напред. Макар че не можеше да обгърне с поглед Елис Айлънд, Франческа усещаше присъствието му като благословия и се замисли за всички имигранти, които бяха пристигали на острова само с дрехите на гърба си и решимост да си извоюват нов живот. От всички милиони, които бяха преминали през златните порти, тя със сигурност беше най-недостойна.
Франческа стоеше заедно с другите, а в ъгълчето на устата й се прокрадваше усмивка, докато си спомняше двайсет и една годишното момиче в розова рокля, което се тътреше по луизианския път с куфар „Луи Вюитон“. Вдигна ръка и започна да повтаря думите, които произнасяше представителят на Върховния съд.
- Заявявам под клетва, че напълно и изцяло се отказвам и отхвърлям всяка преданост и вярност към всеки друг чужд владетел, принц, държава или суверенитет...
Сбогом, Англия - помисли си тя. - Не беше твоя грешката, че забърках такава каша. Ти си хубава стара страна, но аз се нуждая от сурово, неотъпкано място, което да ме научи как да се справям сама.
- ...че ще подкрепям и защитавам Конституцията и законите на Съединените американски щати срещу всички врагове, чужди и вътрешни...
Щеше да даде най-доброто от себе си, макар че отговорностите й като гражданин я изпълваха със страхопочитание. Ако едно общество трябваше да остане свободно, как можеше подобни задължения да се приемат лековато?
- ...че ще воювам от името на Съединените американски щати...
Боже, надяваше се да не се наложи!
- ...че ще изпълнявам задачи от национално значение под граждански контрол, когато законът го изисква...
Следващия месец тя щеше да свидетелства пред комисия на Конгреса по проблемите на бегълците и вече бе задействала регистрацията на фондация, която да финансира изграждането на убежища. С превръщането на „Франческа днес“ в месечно шоу най-накрая щеше да има шанс да се отплати на страната, която вече й бе дала толкова много.
- ...че с Божията помощ приемам тези задължения свободно, без никакви възражения или намерения за избягването им.
Когато церемонията приключи, откъм публиката се разнесоха радостните възгласи на тексаските й приятели. Със сълзи в очите, Франческа наблюдаваше как гостите й стават за смях.
После президентът поздрави новите граждани, а след него и представителят на Върховния съд и други правителствени чиновници. Оркестърът изсвири първите тонове на химна и служителите на Белия дом, които отговаряха за церемонията, започнаха да насочват участниците към ярко тапицираните маси, разположени под дърветата и отрупани с пунш и сандвичи, точно като на пикник за Четвърти юли.
Дали първи стигна до нея, с широка тексаска усмивка на лицето.