- Последното нещо, от което тази страна се нуждае, е още един либерал с право на глас, но наистина се гордея с теб, скъпа.
Франческа се разсмя и го прегърна. От поляната откъм източната страна на острова се разнесе шумен рев, когато президентският хеликоптер се издигна във въздуха, отнасяйки го заедно с някои от правителствените служители. След като президентът бе заминал, атмосферата се отпусна. Беше направено съобщение, че статуята е отворена за частно разглеждане от всички, които желаят.
- Гордея се с теб, мамо - каза Теди.
Тя стисна рамото му.
- Изглеждаше почти толкова добре, колкото и корейският дизайнер - каза й Холи Грейс. - Знаеш ли, че той носеше розови чорапи с пеперуди от кристали?
Франческа оценяваше опита на Холи Грейс да се пошегува, особено като знаеше, че е само преструвка. Твърде много от заряда на Холи Грейс бе угаснал през последните няколко месеца.
- Насам, госпожице Дей - извика един от фотографите.
Тя се усмихна на камерата и говори с всички, дошли да я поздравят. Бившите й бегълки се подредиха на опашка, за да поздравят Дали. Флиртуваха скандално с него и той флиртуваше с тях, карайки ги да се смеят. Фотографите искаха снимки на Холи Грейс, а всеки канал поиска да заснеме кратко интервю с Франческа. След като и последният блиц приключи, Дали бутна чаша с пунш в ръцете й.
- Виждала ли си Теди?
Тя се огледа.
- От известно време не съм. - Обърна се към Холи Грейс, която тъкмо идваше към тях. - Виждала ли си Теди?
Холи Грейс поклати глава. Дали изглеждаше разтревожен, но Франческа му се усмихна.
- На остров сме, не би могъл да изпадне в беда.
Дали не изглеждаше убеден.
- Франси, той е и твой син. С такова генетично наследство ми се струва, че би могъл да изпадне в беда навсякъде.
- Да отидем да го потърсим.
Предложи го повече от желание да бъде сама с Дали, отколкото от загриженост за Теди. Островът беше затворен за туристи още час. Какво можеше да му се случи?
Докато оставяше чашата с пунша, забеляза, че Наоми стиска ръката на Бен Пърлман и гледа нагоре. Франческа заслони очи и също погледна натам, но видя само малък самолет, който кръжеше над главите им. И после забеляза, че от него падна нещо. Докато го наблюдаваше, се отвори парашут. Един по един, хората около нея поглеждаха към небето и наблюдаваха снижаването на парашутиста към Либърти Айлънд.
Докато парашутът падаше, от него постепенно се разгъваше дълъг бял флаг. На транспаранта бяха отпечатани черни букви, но беше почти невъзможно да се прочетат, докато вятърът го нагъваше в различни посоки и заплашваше да го оплете във въжетата на парашута. Неочаквано флагът се изпъна.
Франческа усети как нечии остри нокти се забиват в ръкава на коприненото й сако.
- О, боже! - прошепна Холи Грейс.
Очите на всички, както и на телевизионните камери, се приковаха в надписа:
ОМЪЖИ СЕ ЗА МЕН, ХОЛИ ГРЕЙС
Макар че беше скрит от каската и белия гащеризон, парашутистът не можеше да е друг освен Джери Яфе.
- Ще го убия - каза Холи Грейс, а от всяка нейна дума капеше отрова. - Този път отиде твърде далеч.
После вятърът се обърна и се показа другата страна на флага.
На нея имаше рисунка на щанга.
Наоми се приближи до Холи Грейс.
- Съжалявам - каза тя. - Опитах се да го спра, но той толкова много те обича, а и отказва да прави нещата по лесния начин.
Холи Грейс не отговори. Не откъсваше очи от снижаването на парашута, който първоначално се приближи до острова, но после започна да се отклонява. Наоми изписка тихо, а пръстите на Холи Грейс се забиха по-силно в ръката на Франческа.
- Отива към водата - изплака тя. - О, боже, ще се удави. Ще се оплете в парашута и в този глупав флаг... - Тя се откъсна от Франческа и се затича към брега, като крещеше с пълно гърло: - Ти, глупав комуняга! Ти, тъп, глупав...
Дали обви с ръка раменете на Франческа.
- Имаш ли представа защо на този флаг има рисунка на дръжки?
- Това е щанга - отвърна му тя и затаи дъх, когато Джери прескочи дигата и се приземи на поляната на около петдесет метра от тях.
- Холи Грейс здравата ще го подреди заради това - подхвърли Дали с абсолютно задоволство. - Боже, тя е бясна.
„Бясна“ не беше точната дума. Холи Грейс беше откачила. Беше обзета от толкова силен гняв, че едва се сдържаше. Докато Джери се бореше да събере парашута, тя му крещеше всякакви обидни думи.
Той събра на куп парашута и флага и ги захвърли на тревата, така че най-накрая освободи и двете си ръце, за да се справи с нея. Когато видя зачервеното й лице и почувства жегата на яростта й, осъзна, че ще му трябват наистина и двете.
- Никога няма да ти простя за това - извика тя, като удари ръката му за задоволство на операторите. - Нямаш достатъчно опит, за да правиш такъв скок. Можеше да се убиеш. Щеше ми се да беше!